Черният дух
Каръл Маркус, 3403
Препис на книгата „Древния”

Драхт.
Това е неговото име, което ще пребъде в мрака и ноща. С ками в цвета на празнотата и изпиващ поглед, отвъд който лежи Бездната. Неговия плащ е свален от небосовода нощен хоризонт, дрехите са от кожата на най-черната пантера, а кожата му е безцветна. Той е мъжът, що броди из градовете и събира душите на маркираните. Ловкоста му позволява да ходи по водата без дори да се намокри, а най-високата стена не представлява препрятствие.
В негова чест и тази на Лукаш, неговия брат близнак, ние от в Братството на сянката, работим под неговото прикритие и благословия. Да отнемеш живот за Драхт е равносилно да пиеш от нектара на боговете.

[…]

Няма друга сянка, по-висша от него.
Затова онез, що тачат псевдо-сянката не ще бъдат спасени докато последователите на Драхт още дишат. Те оскверняват душата на умрелия, като го събуждат от сънят дарен му с целувка от Древния. Те нападат и обиждат това което не могат да притежават. И за това
са създали свой собствен образ, олицетворяващ техният култ.

[…]

В Братството на сянката, ние (убийците) сме тези, които даряват смърт в името на Драхт.
В братството на сянката, те (крадците) са тези, които ограбват в името на Лукаш.
Живем заедно, за да се пазим. Защото на този свят има повече неверници и противници на учението, вярата и духовното единство. Противници на убеждението, че щом Драхт заповяда, значи и най-праведния, защитен или млад човек, трябва да умре.

„Да убиеш, пише в древните книги за Драхт, е сладост каквато малцина изпитват напълно. Убиваш при самозащита, убиваш за да се храниш, убиващ защото така ти нареждат.”