Връх в творчеството на Професора

Vari написа:Децата на Хурин определено Гениална, като древногръцка трагедия. Героите не могат да избягат от съдбата си, каквото и да правят. Турин буквално губи всичко, за което се е борил и обичал. Моргот успява напълно да съсипе духа му и да го доведе до такова безсилие, че сам да отнеме живота си. И все пак Моргот няма силата да изличи напълно Турин, защото за тези, които спасява той си остава герой. Трагедията на Турин е в това, че той губи всичко свое, но със силата и смелостта си дава поне малка надежда на другите. За мен лично това е най-добрият образ на Толкин.

Така с две думи разбирам книгата но ако трябва да напиша пълното си впечатление от нея, това ще отнеме дни

Но като цяло идеята ми е, че елфите се борят за "добрата" кауза срещу "лошия" Моргот и в този смисъл се водят положителни герои.

Куруфин е най-хитрия син на Феанор, най-близък до него по коварство

Келебримбор уж се отрича от него, но по-късно сам се сдружава с Анатар

И все пак, без да определяме кой е крив и кой е прав, защото това е въпрос на гледна точка, ти нямаше ли да се бориш, ако някой целеше пълното унищожение на рода ти? (Моргот)

Chibi написа:Ако Куруфин беше изпечен хитрец на Лутиен и е била спукана работата. Номера име е прекалено евтин, с който се опитват да минат тез двама 'убавци. Да приличал е най-много на баща си по характер и умение...Феанор не е хитрец за него всичко е черно и бяло, ако нещо не му харесва той си казва и си показва. Ако следваме логиката, че Куруфин най-много е приличал на него значи и в неговия харакер е трябвало да има нещо такова. А и историята с Мелкор...не е същата като тази на Келебримбор...Феанор буквлно му тегли една на Мелкор, което до някъде води и до цялата сага.

А Келебримбор...помня, че преди време в един друг форум бяхаме изписали фермани за него, неговия характер и защо това хубаво и умно момче е направило такова нещо...
Наистина той има известна вина за Анатар и случилото се, но тази вина тръгва от много по-далеч и аз лично го оправдавам напълно ( не само защото е от Феаноровия род, а те са ми слабост). Келебримбор израства сам- никъде не съм чела, а и никъде дори не се загатва Куруфин да е преливал от бащини чувства. До някъде и това води до раздялата на Келебримбор с рода Феаноров. Грубо казано самия той явно не се е чувствал част от тях. Минава време, Мелкор е победен и идва Саурон...или по-скоро Анатар. Какво вижда Келебримбор в него- красив непознат (елфите са като гаргите скачат на всичко що блести), който е умел в ковашките умения и има безгранични познания. Каквото и да си говорим за Келебримбор той си е ковач...не се интересува от сложни политики, войни и други такива. Основна цел в живота му е да си кова. Доста правилен избор имайки предвид до къде е стигнал дядо му забърквайки се с по-висши сили. Анатар идва при него и започва да му показва разни чудеса, з акоито нашет момче дори не е сънувало...любов от пръв поглед. Всъщност не е съвсем така, защото ако не се лъжа в Недовършени предания пишеше, че в началото много-много не му е вярвал. Тук вече може и да бъркам ако има противоположно мнение ще се поровя из книгата. Но колкото и да не му е вярвал копнежа по това да развие ковашките си умения надделява...Саурон е бил прекалено добър- учил се е от най-добрия, а Келебримбор от никой. Липсата на опит си казва думата.