Безименно разказче :D

Слънцето бавно се изкачи по небосклона. Малки бели облачета изпъстряха като кръпки синевата. Бледата светлина на младото утро събуждаше към живот гората. Пойните птички пееха весело, насекоми прелитаха от цвят на цвят, а лекия пролетен вятър леко люлееше клоните на дърветата. Малката полянка беше притихнала. Почти цялата оставаше в сянката на огромния дъб, чийто корени от векове дълбаеха все по-надолу в земната твърд. На няколко стъпки от огромния ствол на дървото имаше мъничко езерце, което подхранваше мъничко бистро поточе, чийто прозрачни, ледени води се губеха сред леса. В подножието на огромното дърво спеше някакво същество. Първият поглед към него подсказваше за някаква неизяснена по състав маса, облечена в смрадливи дрипи. Дълга до раменете, мазна коса, някога черна, изпъстрена със сиво, се спускаше , не вчесана, до раменете на създанието. Лицето му беше покрито от набола сивкава четина, пожълтяла около устата, явно отдавна лишена от почистване. Гуреливите очи бяха запечатани като Адските двери, а въздуха излизаше със съсък от зачервения, мръсен нос на нещото. Тялото му не беше нито хилаво, нито едро, а нещо по средата, макар под миризливите дрипи, с които беше покрито, да не си личаха подробности. Малко горско мишле се приближи до спящата отходна яма, подуши въздуха, и това се оказа последната му грешка. Изпаренията сковаха мъничките му дробове и мишлето оцъкли очи. Няколко стъпки по натам, друго мишле, по-мъничко от първото, следвано от малките си, жално загледа сгърченото трупче, след което се обърна и побягна в гората, следвано от многобройната си челяд.
Фигурата се размърда. Спечените устни се разлепиха една от друга и от тях излезе стон. Две почернели от мърсотия ръце се размърдаха и прорасналите им нокти заровиха като рала из мазната коса, след което дланите стиснаха главата и последва нов стон. Последваха още няколко стенания. Пръстите на схванатите ръце бавно се доближиха към очите и кокалчетата с пукот разбиха твърдия като камък секрет, който беше запечатала клепачите. Кръвясали сини очи се отвориха и гневно огледаха света на около. Сочна псувня се изтръгва от устните на фигурата, той се изправя, пъшка и след това с няколко резки движения изпукват всичките му кости. Този пукот подплаши младата сърна, която тъкмо се беше навела да пие вода от езерцето. С няколко подскока, горската принцеса се скри в дъбравата. Създанието се подпря на дъба, облегна се...и дъба поддаде. Огромните корени се пропукаха, разкъсаха се и огромния ствол се срина на другата страна, унищожавайки десетина по-малки дървета. Нова сочна псувня. Странника подуши въздуха, след което главата му се сведе надолу, подуши себе си и...повърна отвратен. Телесните му сокове потекоха и попариха младата зелена трева. Фигурата смъкна от себе си дрипите, докато сумтеше и ругаеше през цялото време. След което започна да се потапя бавно в езерцето. Студа премина по цялото му тяло и този път проклятието му разкъса въздуха. Ходещата смрад се потопи във водата, изплува, плюейки ледена вода и след това започна да изтърква от себе си пластовете мърсотия, отаили се по тялото му като вековни наноси по речно дъно. След известно време създанието излезе от водата, оставяйки след себе си тиня и гнилоч. Няколко пъстърви изплуваха, а белите им кореми отразиха лъчите на слънцето. В другия край на езерото, малка катеричка подуши водата, близна от нея...и се превърна в високо няколко стъпки зъбато същество, което нададе пронизителен рев и подгони едно малко зайче,което се бе появило в края на полянката. Фигурата проследи малкия звяр с безизразен поглед, след което се загледа към тревата около езерцето, която започна да гние и да почернява с изумителна скорост. Съществото изсумтя, навлече отново дрипите, които бяха все още мокри, след като се беше опитал да ги изпере в езерцето и закрачи по малката горска пътечка, оставяйки след себе си разруха....


П.П. To be continued