Малазанска книга на мъртвите на Стивън Ериксън

Е надявам се все някой да направи игра по темата,обаче незнам как ще играя ММО на различен engine от този на WoW.... Пробвал съм Guild wars и Lineage обаче не е същото. В сагата има много "хляб",все пак толкова различни селения и неограничени възможности за появяването на нови. Все пак едва ли ще стане преди някой кино-режисьор да реши да се заеме с това,а както всички знаем това няма да е близките няколко години.

Малазанско РПГ, ако е качествено, ще е нещо фамозно и богопомазано без никакво съмнение!

Това ще бъде просто ПРЕКРАСНО. Ако бъде "сделано" както трябва, разбира се. Макар че е трудна задача - огромен свят, много персонажи, магии, кръв ...всичко, за да може да умреш щастлив, след игра на такова РПГ.

Аз бих го играл дори на engine-a на Diablo II (макар, че не виждам кой луд би го използвал в днешно време ) все пак държа на това което казах по горе че за да стане всичко както трябва трябва да заснемат касов хит на 1вата книга. След това ще последват още филми и качествени игри. Само се надявам да не би накрая да направят някоя стратегия (не че не искам да управлявам Мостоваците),защото все ще се убие голяма част от удоволствието като да минеш куеста за Финнеста на душата на Скабандари

Вероятно си прав, но има едно нещо, което ме притеснява - трудно се правят хубави филми по книги и още по-трудно хубави игри по филми/книги. Освен ако наистина не се заеме сериозна компания от типа на EA/Valve/UbiSoft трудно го виждам.

Малазан ще стане и хубава стратегия, до колкото помня, ние с Уич сме обсъждали възможни фракции и единиците им ако беше стратегия....

Мхм, за нещо от типа на сегашната стратегия, но с известно количество усложнени елементи (ако не се лъжа).

Ами няма други такива книги ... УНИКАЛНИ са във вяско отношение

Единственото по-добро от Малзанската поредица е Малазанската поредица.

Абе те хубаво са уникални, ама как по дяволите се четат?

Купих си първите три преди 2 години, наведнъж. Бях изчела толкова хвалби за поредицата, че просто бях сигурна, че няма начин да не ми хареса. Та хващам аз "Лунните градини", убедена, че ще прочета нещо невероятно и... след няколко страници се усещам, че се заставям да продължа, но нещо не се получава. С какви мъки я прочетох първата част на книгата - не мога да опиша. Как да е, след средата най-накрая взе че ме грабна. Свърших я и на другия ден започнах втората. Мислих да я започна, по точно, но след няколко страници чудене "къде сме", "защо сме там" и "кои пък трябва да са тия" се предадох.

Сега мисля пак да я започвам - колкото да не кажа, че съм се предала без бой. Но нещо не храня особени надежди да се получи нещо.

Стила на Ериксън е уникален и просто вероятно не ти е по вкуса. При мен в началото беше същото, а после точно това най-много ми харесваше.

Първата е най-трудна за четене, според мен. Просто те пуска насред действие, което нямаш представа защо се случва. Но ако продължиш да четеш ще ти допадне поредицата. На мен ми е любима.

Започнах пак с първата книга и този път ми е значително по-интересна. Намерих му цаката значи - прочитам всяка книга от поредицата по два пъти и си решавам проблемите. Колко му е.

Завиждам ти Ще ми се и на мен второто прочитане на книгите да ми е по-интересно от първото

Че, в Малазан е мазало-мазало си е!Боища, кървища и т.н. без да се знае, кое за какво се случва...точно това я прави върхът!

Втора книга определено си заслужава да се прочете два пъти.Детайлите,които са включени в нейния сюжет са много важни в следващите книги.Хубаво е да се поназнайват, за да не се изгубите в разказа.

Ти остави втора, аз в първа започвам да се губя. Отново. Не колкото първия път, вярно, но все още ми е чудно как му е хрумнала на Ериксън брилянтната идея да измисли толкова 'плътен' свят, с всичките му подробности и да метне читателя вътре без обяснения.

Започвам наистина да си мисля, че просто стилът не е за мен - аз мразя да не разбирам каквото и да е в една история. Но, айде, поне "Лунните градини" ще я довърша преди да преценя. Дотогава обаче искам да си изясня няколко неща.
1. Какво е Лабиринт и на каква основа точно основава Ериксън магията в света си?
2. Какво е 'Дом'? (Върховен дом Сянка, т.н.)
3. Каква им е ролята на тия богове? Още съм в началото на книгата, но според беглите ми спомени от първото четене боговете сякаш бяха смъртни. Какви богове са тогава?
4. ... Какво дъ хел е Тайст Андий?
5. Татърсейл размята тука разни Колоди, които явно й дават някаква представа за намеренията на боговете. Аз пък ако бях една богиня, нямаше да искам някое смъртно леке да ми разбере намеренията. Тая колкода да не е сврзана с някоя сила над боговете?

Мисля, че това са ми основните въпроси. хР

Вчера си купих "Дверите на скръбния дом" и "Спомени от лед"

Предстоят ти приятни часове

Ок, никой не ми отговори на въпросите... Книгата най-малко от всички.
Прочетох я, но само си затвърдих мнението - това не е за мен. Невъзможно е за четене, ако някой има някакво желание да схваща какво става.

Истината е, че това което най-вероятно те обърква в стила на Ериксън е. че разказва паралелно от гледната точка на всеки един от героите си. Колкото до въпросите ти, на няколко пъти тръгвах да ти отговарям обаче така и не го направих (не ме питай защо). Та след като един път свикнеш със това да си готова автора във следващия апзац да те "хвърли" в пазач на другия край на континента 10 секунди преди да бъде убит със сигурност би обикнала Малазанската книга на мъртвите. Подозирам, че вероятно не на всеки би могло да допадне този начин на разказване на сюжета, но пък за това интернет книжарниците са пълни със фентъзита - късмет със следващото!

И накрая за да успокоя съвестта си ще отговоря на въпросите ти:
1во - Лабиринта е нещо като измерение,което съществува паралелно с това на хората. Когато бъде призован лабиринтът от даден чародей той може да привлече сила от него и да я използва по начин зависещ от намеренията и уменията му. Второто предназначение на лабиринтите е преминаването през тях - тъй като те не са "плътно" до реалния свят това създава възможност за преки пътища - с други думи влизаш в лабиринта, правиш 5 крачки и излизаш от него в реалността и вече си на километър от първоначалната си точка. Освен това като отделни измерения лабиринтите могат да бъдат обитавани.
2ро - Трудно е да се дефинира какво точно представлява домът, но можеш да си го представиш като съюзници със създадена помежду им йерархия (най - грубо казано). Например, известните ти вече Котильон и Сенкотрон, които са владетелите на Лабиринта на Сянка. Съответно те са и във върховен дом на Сянка. (трудно е за обясниение, но дано си ме разбрала).
3то - Цитирам Асцеден от шестата книга (паметта ми не ми е сред най-силните страни, така че не помня точно кой ) : "Когато се възнесеш просто ставаш по труден за убиване. Когато смъртен човек бутне нещо, то пада,когато асцедент (бог) го направи, срива стена с него." Разбирай това като метафора, че боговете не устаряват и действията са много по значими от тези на обикновенните хора, също така наистина са по - трудни за убиване , но на практика са смъртни.
4то - Тайст Андий е древен народ, роден от Тъмата преди още Слетлината да се е появила. След редица от действия на тримата основни сина на Тъмата, Тя се отрича от децата си и от тогава те се скитат като народ без родина и някаква конкретна цел. Неустаряващии и със черна кожа те често се намесват във човешките дела.
5то - Драконовата колода може да бъде използвана само от човек с определени дарби. Както вече казах боговете в света на Малазанската книга на мъртвите не са безсмъртни и определено не са всесилни, така че независимо дали им харесва това Драконовата колода показва намеренията им на този, който може да я разчете.

Въпросите не съм ги видял иначе щях да помогна...
Да допълня към казаното от Avenger.
Лабиринтите освен паралелни светове (или селения, както ги нарича Ериксън) са и извора на магия, като обаче всеки от тях е извор на точно определен вид магия. Един дава контрол върху сенките, друг позволява използването на заблуда, трети дава контрол над някоя стихия и т.н. Обичайно сред маговете е да имат (достъп до) само един лабиринт, но не е и нечувано някой да борави и с 2 или 3. Колкото повече лабиринти има на разположение даден маг, толкова по-силен е той.

И за Домовете. Най-високите представители на даден дом контролират даден лабиринт. Ако продължим примера със Сенкотрон, той бивайки Крал на Дом Сянка контролира изцяло лабиринта на Сянка, един вид е нещо като върховен владетел в това селение и там може да прави каквото си иска. Ако не греша всеки от индивидите, които владеят даден лабиринт могат да го използват и по начини недостъпни за обикновените смъртни.
И за финал владетелят на даден Дом може да издава заповеди на по-низшите в йерархията. Пример Сенкотрон има пълното подчинение на Хрътките на Сянка, казва и на Котильон какво да прави и т.н.

Спойлера е от "Дверите на скръбния дом"

Spoiler:

Историята за Колетйн и неговата "Кучешка верига" е може би най-прекрасната от всичко, което съм прочел до сега. Според мен единствената по-хубава книга от "Дверите на скръбния дом" е "Спомени от лед", която има може би още по-драматичен финал.

Искам само да помоля да предупреждавате ако пишете спойлери (сега съм в началото на "Спомени от лед"), защото много се прецаках като прочетох на едно място, че (спойлер за 8ма книга)

Spoiler: