Любими моменти

Кои са вашите най-предпочитани моменти от книгите?

Аз лично имам два особено харесвани, и смея да тъврдя емблематични:

—Казах ти да направиш оръжия, Таим. Покажи ми сега колко смъртоносни са те. Разпръсни Шайдо. Прекърши ги.
— Както заповядаш. — Ако досега Таим изглеждаше вдървен, сега се превърна в камък.
— Вдигни знамената ми да ги видят — заповяда Ранд.
— Грейди, вдигни знамето на Светлината! — провикна се Таим и от Силата гласът му прокънтя. С потоци от Въздух Джър Грейди измъкна пурпурното знаме от ръката на смаяния Добрайн и го вдигна нагоре, чак през дупката на върха на купола. Огън се пръскаше около него и мълнии святкаха, докато ярката червена свила се извисяваше сред валмата от дим, надигащи се от горящите фургони.
— Аша’ман, развърни фронт за битка! — прокънтя Таим.
— Аша’ман, вдигни барикадата два разтега! — При командата на Таим краищата на купола се надигнаха от всички страни едновременно. Изненадани, Шайдо, които се блъскаха в невидимото нещо, залитнаха напред. Съвзеха се бързо и забулената в черно гмеж се понесе напред, но можаха да направят само една крачка преди следващия вик на Таим: — Аша’ман, убий!
Предната редица на Шайдо се взриви. Нямаше как другояче да се опише. Фигури, облечени в кадин-сор, се пръснаха на гейзери от кръв и плът. Потоци на сайдин се промушиха през тази гъста мъгла, пробягвайки от фигура на фигура, и следващата редица на Шайдо погина, после следващата и още по-следващата, сякаш ги поглъщаше огромна месомелачка. Втренчен в тази касапница, Ранд преглътна. Перин се преви и повърна — Ранд много добре го разбираше. Нова редица погина. Нандера закри очите си с ръка, а Сюлин се извърна с гръб. Кървавите отломки от човешки същества започнаха да се трупат на стена.
— Аша’ман — изкънтя гласът на Таим, — в кръг, валма Земя и Огън!

Под нозете на Шайдо, най-близо до фургоните, земята изведнъж изригна фонтани от огън и пръст и разхвърля мъжете във всички посоки. Докато първите тела все още висяха във въздуха, нови взривове огън забушуваха от земята и още, и още, в уширяващ се пръстен около фургоните, изтласквайки Шайдо на петдесет крачки, на сто, на двеста. Сега там нямаше нищо друго освен паника и смърт. Копия и щитове бяха захвърлени. Куполът отгоре се изчисти, остана само пушекът, вдигащ се от фургоните.

и другият, който направо ме докара до екстаз:

—Мястото ви е при тях — каза Ранд и посочи заслонените и поставени под стража Айез Седай. Двадесет и три, забеляза той, и Галина не беше сред тях. Мърморенето на Луз Терин се усили, но той отказа да го слуша. Не беше време за изблици на безумие.
Кируна гордо вдигна глава. Каквато и да беше, явно не беше селянка.
— Забравяш кои сме. Те може и да са те измамили, но ние…
— Нищо не забравям, Айез Седай — прекъсна я хладно Ранд. — Казах, шест могат да дойдат, но преброявам девет. Казах, ще бъдете на равни начала с пратеничките от Кулата, и затова, че водите девет, ще бъдете. Те са на колене, Айез Седай. На колене!
Хладно спокойните им лица се взряха в него. Той усети как Аша’ман приготвят щитовете на Дух. Непокорство се изписа на лицето на Кируна, на Бера, на всички.
Таим изглеждаше толкова близо до истинската усмивка, колкото Ранд никога не го беше виждал.
— Коленичете и се закълнете в лорд Дракона — каза той тихо, — иначе ще бъдете принудени да паднете на колене.

Хахаха, неминуемо на мъжете са им любими моментите, когато жените коленичат...

Иначе... най- най- най- любимия ми момент ще дойде, когато (всъщност ако) Ранд най- накрая освободи всички от присъствието си с малко помощ от Тъмния... Най- вероятно няма да е завинаги, но и едно завъртане на Колелото пак би било задоволително дълъг Randless период.

Нали знаеш вица:
Жена ми дойде при мен на колене и каза:
-Излезе изпод леглото и се бий като мъж!

Хахахахаха, еми не го знаех, но вече ми е в графата "любими".

Здрасти.
На мен любим момент ми е, когато Мат сгъна от бой Гавин и Галад с боен прът. Всички се опитват да са добри с меч, всички са впечатлени от Галад и изведнъж .... тряс по главата.

Любим момент- срещите на Самаил и Грендал. В началото тя се опитва да го налъже, но го подценява и накрая се оказва вързана за него по-здраво и от колана му.
Всички сцени на Нинив, преди да се омъжи и да се размекне като лански кашкавал. Каква грешка!

Моят любим момент (един от тях) е този, в който Нинив прекършва преградата си, огъвайки първо себе си. Тогава тя получава ценен урок не само по преливане, а и дълбоко нравствен. Именно това е моментът, който я променя, а не свтбата й с Лан.
Тя осъзнава, че не може вечно да се противопоставя на събитията, да подхожда към тях с гняв. Тя е умна и съобразителна и до този момент на прегъване гневът й само й пречи.

Много от моментите с Мат в последните 7-8 книги. Кефи ме като започне да плямпа на Древния език и специално като започнат да тракат гадните зарчета. xD Харесва ми когато спрат да трополят в главата му в някой супер нелогичен момент. Радва ме като започне с ненормалния си късмет. И тази част, която Телемаг спомена също ми е сред любимите моменти. Хем, че тогава все още не беше в топ форма. Като се прибера у дома при библиотеката си, ще цитирам някои по-конкретен момент.