Нежен Сън

by Eleril Нед Дек 21 2008, 23:09

ОК,това е първия ми опит в областта на прозата,така че не знам доколко е успешен и се надявам на обективно мнение от ваша страна и сурова критика,ако трябва.Разказчето не е точно фентъзи,в него фентъзито е по-скоро леееко загатнато,вместо да има някаква главна роля.Всичко тръгна от едно мое лирично произведение,което съм поставил в края на разказа.Надявам се да ви хареса......

Нежен Сън

Някъде там високо.........

...........минута след минута,ден след ден,всичко се повтаря.Един безкраен кръговрат от изгреви и залези,живот и смърт.....любов и омраза.И това е сякаш сивота обградила светът ни,но само на пръв поглед..........

Вятърът,роден по висините на света,прорязваше спокойното нощно небе,което блещукаше окъпано в светлината на хиляди звезди.Вятърът продължи по своя път,достигайки до низините и погали нежно тревите и цветята,подготвящи се за дъглите часове на зимната нощ.Вятърът се превърна в едва доловим повей,когато се докосна едва-едва в дърветата,даващи начало на Звездния лес-гора пропита от магия и мистична сила.
Проправяйки си внимателно път през гъстата растителност,една висока фигура се спря щом долови леката милувка на вятъра.Елерил знаеше,че вече е прекалено късно.Ако продължи през нощта в гората,можеше да загуби пътя към целта си.Затова той намери една горска поляна,на която можеше спокойно да си направи бивак.След като вечеря сънят дойде почти мигновенно-сякаш донесен от магията,пропита във въздуха на Звездния лес.А може би бе така........

Някъде там високо.........

Той имаше чувството,че лети.Сякаш не бе човек,а величествен орел разперил криле под нощното небе.Той гледаше изумен планини и долини,реки и морета,степи и мъртви пустини,разстилащи се под Него.Това бе Неговия свят,но Той сякаш не принадлежеше към него.Не и тази вечер.Полетът прекъсна също толкова внезапно,колкото и започна.Той се огледа.Намираше се в средата на поляна,по която цветя,за които няма думи на човешките езици,растяха безметежно под светлината на звездите,които изглеждаха по-красиви от всякога-сякаш бяха блясъка на хиляди сърца.
Срещу Него възправяше снага величествена планина,бяла като сняг-чиста и неопетнена.Изведнъж,там на върха,се издигна Тя.Беше нежна като лист от цвят на роза и красива като сиянието в земите на Севера.Косата Й бе като коприна и в цвят,пред който блясъка на златото изглеждаше грозен и недодялан.Нейните очи като сребърни звезди Го пронизаха и Той не можеше да помръдне.Магия бе сковала крайниците му,най-великата магия,чиято съставка е най-силното чувство.Тя протегна нежната Си ръка към Него.Той се опита да Я достигне,но не успя.Опита пак и пак,и пак......но Тя беше далеч,там на върха,а Той бе долу-на прекрасната поляна с красивите цветя.
Но Той не им обръщаше внимание.Цветя,звезди и планина толкова красиви за Него преди сега изгубиха всякакъв смисъл.Защото Той не успя да Я достигне и единствената красота,която имаше някакво значение за Него бе далеч.......недостижима.
И изведнъж Светът се разтресе,сякаш дори и Той бе застанал между Тях.Тя изгуби равновесие и падна от върха.А Той не можа да Я достигне.......И тогава Вятърът Я пое-това бе единсвеният Им приятел.И с нежни движения,сякаш Я галеше,нежният Бриз Я остави на земята и Й каза:
„Бягай,само така ще Го спасиш!”
И Тя побегна......тръгна си от Него,за да Го спаси.А Той седеше там,сред поляната с красивите цветя,и сякаш сърцето Му бе станало на камък.И камъкът бе ударен с чук,та се счупи и повече не беше цял.От гърдите се издигна вик:
„Спри,избяга Тя!Спри....трябва да се събудя.Това трябва да е само сън,защото ако е реалност.....то аз съм вече мъртъв!”
Никой не знае кога бе починал Елерил.Тялото му бе намерено седмица след като навлезе в гората,в Звездния лес.

А някъде там високо.........

Tender Dream

One night I fell asleep
And I had the strangest dream
I saw a meadow under stary light
White mountain in the sky so high
And a tender girl with golden locks
She was there,standing on the top

The light of moon caress her hair
Her eyes they shine so fair
A tender hand she stretched to me
And lips so red – I want to feel thee
But I had to reach out
To take her hand – oh,how?

Cuttin sharp it was the pain
And I couldn’t touch her,I can’t
Right through my heart it hurt
Eyes of stars – they were blurred
Stop,she danced away
Stop,I have to wake
[i]