[Есе] “People don’t change to suit their god. They change their god to suit them”

Всъщност това е едно (кратко, по американски) есе, което трябваше да пише за колеж (Чикагския, ако ви интересува). Имаше 4 пре-зададени заглавия, и 5-тата опция беше да изберем нещо, което смятаме за голяма работа и да пишем за него.

Е, аз като човек, който тъкмо беше вършил 8-мия Малазан, верен на маниите си, реших да пиша за...Малазан!

Цитатът в заглавието идва от...мисля че един Тайст Андий, Спинок Дурав. Контекст и прочие няма да споделям, че да не ви разваля удоволствието. Просто исках да споделя какви простотии мога да пиша за колежи, какви локуми да разтягам и при това на тема нещо, което ме интересува

---------------------------------






Essay Option 5


“People don’t change to suit their god. They change their god to suit them”





Albeit the context of religious internal monologue, I have found the quote explaining a
lot more than just the obvious. A brilliant, although more than a little
cynical author, Erikson is always one to hide meanings underneath hidden
meanings, and even the former are rarely what he truly means.


Let us examine the surface meaning of Erikson’s words. A good example I am reminded of
are the Crusades. Those wars ignited in the name of God, fed on the countless
people slaughtered for a cause they barely understood – or misunderstood
completely, sometimes the two are very similar. The “old” Christian God would
never permit an action as inhumane as starting a war. The obvious solution of
the church – it was a “holy” war, exception to the Commandment, thus a
perfectly legit action from religious and moral perspective. The god was
changed, the people were not.


By simply replacing the word “god” with “world” or “environment”, we reach and grasp a
very universal truth about humanity – we are reluctant to change. We like
suggesting change, seeing (or enforcing) everybody else adopt it, but we would
always like to stay the same, avoid seemingly needless effort and stress. If I
can change over six billion people, why do I, a single person, need to change
as well – it would make no difference! Or so we think…


Physics, and science in general, is another area we find the reluctance to change,
although in a more subtle way. All objects incline towards rest, a state of
balance and immobility. I don’t claim that one of the laws has governed science
for centuries is related to human behavior in any way, nor do I think that
Erikson implied that – I merely use science to show the magnitude and levels of
the truth revealed in a single line, like any other, in the middle of a fiction
book.


As a conclusion I would like to cover briefly a topic tangent to what I just spoke
about – the topic of responsibility and avoiding it as a natural act. People
generally wish to avoid taking responsibility of their actions – they would
like the world to move on, to change, leaving their behind, standing like a
rock in the past. Motionless, ignored and forgotten. Avoiding responsibility is
something that we plant near the very roots of every society of ours. Think of
all the fines and punishments we have – each one of them trying to invoke
self-consciousness, but in effect all they do is test how much people are
willing to pay so they can break the laws, so they can avoid being responsible.
Not even responsible to the society, but to themselves more than anything else.
Driving over the speed limit? Caught, pay this much, you are fine again. The
idea behind the punishment, the money being paid – the idea that if you are
irresponsible, people can be hurt or killed – this idea is surprisingly
forgotten, buried deep underneath the mound of money that rules our society
today…

Интересно си завъртял есето около тема, която звучи любопитнооще от първия прочит. Колко ти писаха на това есе?

Аз му давам "А", макар че моята оценка не е важна

Ами то не е за оценка. Това, заедно с още 3-4 го пращам на колежите да видим дали ще ме приемат. Обаче ми даде идея, ще го дам есето на няколко даскали да видим те какво ще кажат...

Не знам какви са изискванията на колежа, но аз бих те приел само заради английския Поне по мое мнение е написано перфектно, без повторения, без неяснотии и с дълги изречения, които са построени много добре. А иначе самите разсъждения са интересни и в толкова малък обем си побрал доста материал Сигурен съм, че ако Ериксън го прочете ще се плесне по челото и ще каже "брей, колко мъдрост събрах в едно изречение и то без да искам"

И само да се изложа, все не ги разбирам тия американски колежи. Като гледам на колко години си би трябвало да става дума за университет и предполагам, че колежът му е еквивалент в САЩ. До колкото знам high school е гимназията до 18-19 години и после или колеж, или университет, ама каква е разликата?

И предполагам, че специалността (или който точно термин се използва в САЩ), към която се стремиш е литературата?

Elementary School: 1-4 клас
Middle School - 5-8 клас
High School: 9-12 клас

Това разделение тука, шапка му свалям. Дълбочината на мисълта че може 12-те години на образование да се разделят на 3 равни периоди (начален, среден, висш) е просто убиец. Може би най-добрата мисъл в американското образование...

Колеж, университет и институт се използват с горе-долу еднаква сила тука. Ако влезем в подробности, колежите са подразделения на университета (Чикагският Университет има Колеж по Архитектура, Колеж по Технологии, Колеж по Изкуства, и т.н.).

Педполагам, че има изискване за боря на думите? И тук нещо не разбрах:

People
generally wish to avoid taking responsibility of their actions – they would
like the world to move on, to change, leaving their what? behind, standing like a
rock in the past.

Много добре си подвел темата в желаната посока-стегнато, ясно, сравниетлно убедително. наистина ли смяташ, че хората съзнателно се стремят да се освободят от всякаква отговорност?

People generally wish to avoid taking responsibility of their actions – they would
like the world to move on, to change, leaving their (actions) behind, standing like a rock in the past.

Може би трябваше да е them...oh, well.

А дали съзнанетелно или не, моите размишления не се интересуват. Но аз определено смятам че повече от 99% от хората биха се опитали да се измъкнал от наказание (а оттам и отговорност). Определено има и хора, които приемат отговорността директно - аз самият често поемам отговорност за неща, които не съм направил. Защото това ми дава възможността да защитавам сторенето, особено ако се съмнявам в способностите на "проявилия" се - малко като адвокат. Да поемеш отговорност за нещо значи да изкрещиш в лицето на света, че това е твое дело, че никой друг няма право над него, че ти имаш нещо, което е изцяло в твоя власт. Предполагам това е, което ме привлича...

Да, но да поемеш отговорност за нещо, не е еквивалент на да поемеш вината. Съгласен съм с идеята, че никой човек не иска да е виновния, но чак пък да не иска и да е отговорен за нещо.. Малко крайно ми звучи. Защото например можеш да поемеш даден проект и като го завършиш добре да получиш пари, бонуси, потупване по рамото. И това е защото ти си се справил, а не някой друг. Ако осереш проекта, разбира се, всеки би искал да прехвърли отговорноста на друг

П.п. е това английския ми е толкова верен, че съм разбрал всичко (сарказъм)...

"Responsible" поне тука, в Америка, се използва почти само и единствено заедно с "виновен". Рядко се случва да си отговорен за нещо добре свършено - това е "getting credit for".

Тогава какво трябва да е наказанието за превишаване на позволената скорост, ако не солена глоба?

Това е интересен и доста труден въпрос, защото не можеш да накажеш някого с 20 години затвор за 50 км/ч над позволеното, но в същото време той го прави съвсем съзнателно и знае, че излага себе си и другите на риск, което го превръща в потенциален убиец. Да караш с превишена скорост е като да стреляш в парка, оцелиш ли някого отиваш в затвора, иначе минаваш тънко.

А според мен не трябва да е така, защото е казано ясно - шофирането с превишена скорост е забранено и в 99,9% от случаите нямаш извинение. Това е напълно съзнателно действие, а не някаква грешка която правиш. Според мен това си е потенциален опит за убийство на лицето Х.

^Да, напълно съм съгласна с теб. Аз мисля, че трябва да се отнема книжката за срок от пет години, ако те хванат да караш със скорост по-висока от позволената. Резултатът ще е на лице само след месец. Плюс обществено полезен труд, който ще се изчислява на базата на скоростта, с която са те хванали да 'летиш'. Плюс редовната еднократна глобичка, за да има и за системата.

За съжаление, както пише и в есето на колегата, целта в момента е да ти вземат мизерната сума, а за превенция и трайно решение не се мисли.

П.П. Може да има и варинат, в който имаш следния избор-книжката или автомобила.

ArgentSun написа:"Responsible" поне тука, в Америка, се използва почти само и единствено заедно с "виновен". Рядко се случва да си отговорен за нещо добре свършено - това е "getting credit for".

Имам предвид да носиш отговорност за нещо/някой за бъдещето. Например. You take responsibility for the child development. В последствие съм съгласен, че ако осереш работата ще се води че си бил responsible, а ако то завърши университет, стане доктор, оперира в една от най-добрите болници в света и взима заплата като на средностатистически футболист от Шампионската лига, тогава, да, you'll get credit for.

Затова обобщавам - не съм съгласен, че хората не искат да поемат отговорност, съгласен съм че никой не иска да поема вина.