неАмериканското Кино

Така имаме си темичка за филми, която използваме предимно за флудене- нека сега размърдаме мозъчните клетки.
Когато ни се каже думата кино или филм в 90% от случайте социацията е нещо свързано с тази отврат на модерната индустрия бълвана от САЩ. В никакъв случай не искам да кажа, че всички филми излезли оттам не струват или нещо такова. Просто на фона на бройката филми годишно излизащи оттам процента качествени и смислени филми е незначителен. Но под слънцето има и страшно много държавици създаващи филми, които сякаш колкото и да са добри винаги остават в сянката на Холивуд поради едни или други причини. Нека в тази тема да си направим една дискусия за европейските/азиатски/латиноамерикански филми, които сме гледали. Че защо не и за българското кино, което сякаш напоследък остава все по-назад.

Аз лично искам да започна с един филм наречен Infernal Affairs. Не помня как го бяха превели на български помня, че беше нещо, с което не бях съвсем съгласна. Ако сте гледали филма на Скурсезе "От другата страна" (еее това вече го знам на български) Infernal Affairs е абсолютно същото...ама създадено няколко години преди това. Скурсезе с изцяло заетата истприя и т.н. печели Оскар за този филм...Infernal Affairs не поради простия факт, че филма не е Американски и на празноглавите американци не им пука, че дават награда на нещо, което не е съвсем тяхно.

Та какво мислите като цяло за не-американското кино? То по-добро ли е или по-лошо и възможно ли е при добро финансиране да достигне до нивото на Холиуд от гледна точко на база или графични възможности?

Само да напомня, това си е моето мнение, не ме яжте

Според мен американското кино си е все още най-доброто. Тук не искам да се задълбочавам и да споря, това ми е мнението. Разбирасе, пълно е с глупости като да се превърне всеки комикс и детско филмче в суперпродукцията - спайдърмен, супермен, и всички 10000 мен-а, или всяка нова и стара книга да се прави на филм и обратното.

Става дума за филми като (моите любими) Форест Гъмп, Изкуплението Шоушенк, Корабокрушенецът, Гладиатор и в тази насока. Това са продукции, които просто запомняш. Тях съм ги гледал всеки най-малко 4-5 години след излизането им по канал 1 и бтв след всяка еуфория около тях и без никой да ми ги навира в носа. Освен че имат добри сценарии, актьори и режисьори имат и нещо, което примерно европейското кино смята за грях, а именно скъпите ефекти.

Киното е визуално изкуство и този елемент е най-важният. Става дума, за това че колкото и да е добър сценарият на един военен филм ако не пресъздадеш цялата хаоточна епичност на една битка просто се губи смисълът. И в друг случай - фентъзи филмите е същото. Те не могат да минат без компютърна анимация и някак ти разваля удоволствието като гледаш филми, които и за секунда не могат да те убедят и през 2 минути си викаш - "ее какво е това, като не можеш да направиш Властелина (примерно) с един милион, защо се опитваш?"

Според мен работата е в това, че за американското кино няма "не мога". Ако трябва и на Луната ще отидат да снимат, докато другите предпочитат да не си дават зор. Искам да кажа, че парите не правят един филм по-добър, но ако си си поставил за цел да представиш унищожението на Земята от марсианците това няма да стане правдоподобно ако няма пари.

Сега да оставим настрана американските. Латиноамерикански много много не съм гледал, но ако става дума за сериалите нещо не ми харесват

От европейските най ми харесват английските - предимно комедии и драми О.о и най-вече исторически (не военните : ), които представят английското общество от миналото. Не мога да се сетя за някой по-специално, защото и тях ги гледам "когато ги дават", но като не запомням името и не познавам актьорите си оставам само с приятните спомени.

Иначе за германски филм веднага ти казвам - Der Untergang! - най-добрата "роля" на Хитлер Като цяло страхотен филм, който е направен от германци и други, по разказите на очевидци, и който ми показа, че Хитлер не е луд, който иска да унищожи света, а е луд, който иска най-доброто за страната си (но естествено като е луд, виждането му, за това кое е добро е доста изкривено), което е различно. И за други ще се сетя.

И последно, българското, от него съм малко разочарован, но нямаме пари и квалитет напоследък Какво не бих дал за един филм за живота на Левски или Ботев например. Или Опълченците на Шипка през погледа на обикновен войник, който се налага да хвърли тялото на брат си по турските орди Само от историята имаме толкова сюжети и личности, ама кой да ги заснеме? Дразни ме, как и американци и други пресъздават цялата си история и мога да ги гледам, но не мога не мога нашата. Как искам да видя Крум и свирепите му въоръжени жени да избиват "цялата християнска красота" на гадните гърци

И само един въпрос към Чиби, понеже спомена и японските и защото знам, че си фрийк на тази тема . Сигурно си гледала Седем Самурай, като аниме и филм и кое повече ти хареса? Аз лично след като гледах анимето (което е божествено) и после 3,5 часовия филм останах малко разочарован, но става дълго за един пост, така че ако си ги гледала ще спорим

Гледала съм го, а щом искаш да спорим на драго сърце

Сега първо да споделя мнение относно поста ти после за самурайте.
Аз в никакъв случай не казвам, че американското кино не струва и съм далеч от мисълта, че качествени филми оттамне излизат. Много от любимите ми филми са американски...Но като седнеш и като помислиш на година колко качествени филми излизат и колко буламача...някак си изглежда сякаш идеята изкуство се обезценява. Защото съжалявам много ама филми като Американски пай и Страшен филм са последното нещо, което бих нарекла изкуство. Да безкрайно забавни са, но в случая говорим за серизони неща. За мен лично американската кино индустрия не е най-добрата...всъщност никоя не е най-добрата. Както има буламачи с етикет САЩ така има и такива с етикет Европа. Мисълта ми беше, че по-скоро сякаш качествените неща, които не са от САЩсякаш остават пренебрегнати, неразбрани....за това ми идва и идеята за тема, в която да обсъдим именно тези не чак толков разпространени филми.

Сега самурайте. Анимето...да добро е не отричам. Доста добра интерпретация, но за съжаление се губи посланието, което го има във филма. Аз не знам ти специално как си гледал на самия филм и на историята, която се разказва в него, но за мен това е уникално. Уникално е начина, по който са пресъздадени истинските отношения във феодална Япония, факта, че на средностатистическия селянин в общи линии не му е оставало нищо друго освен да се изгърби от работа а на лордовете не им е пукало дали ги нападат бандиди или има наводнение и т.н. Отношенията между военната класа и обикновените хора са направени просто страхотно в този филм. И все пак групата самураи, които решават да пренебрегнат печалбата и да направят едно "добро" което в японската история и дух от онова време не е било особено типично. Имай предвид, че японците не се водят от никакви християнски принципи...тяхната философия е доста по-различна и практична. Япония е била почти от своето създаване непрекъсано във война. Никой не е водил война в тази държава с цел да завземе територий с по-добър ресурс или нещо такова както се е случвало в Европа...японците водят война за спорта грубо казано. Именно за това на военната класа или самурайте не им е пукало за селяните...но седмината в този филм правят нещо, което рядко се е случвало, нещо нестандартно. А и все пак Акира Куросава и Тоширо Мифуне...това са двама гении на японското кино. Но да все пак филма е над 3 часа съгласна съм, че няма кой знае колко зрелищно батално сцени или каквото и да било...но пък и говорим за педесетте години на миналия век. За времето си е нещо невероятно...за мен все още е нещо невероятно, но както каза аз съм фрийк на тема Япония и имам малко повредена централно мозъчна система.

Не, за анимето не ми е до баталните сцени, можех да мина и без огромния меч, който спира столицата, или пък летящият като стрела огромен пън. Това което ми хареса беше как се развиха героите. Отначало всеки тръгна просто ей така, да помогне на изпадналите в беда, но постепенно се оказа, че всеки има някакво минало или е направил грешки, които се надява да изкупи (дори и селянинът). Мисля, че в анимето се наблегна много на отделните персонажи и най-вече на Камбе (ако е така на български) защото през цялото време беше сякаш безчувстен и безразличен към всичко, което ставаше и остана загадъчен до края. Някак в това, което правеше не влагаше никаква емоция, но и в същото време и той имаше своята си причина. Този персонаж ми е много интересен, но не мога да намеря думи да го опиша, така както го разбирам.

Най ми хареса последната сцена, където само един-два дена след битката селяните сякаш вече са забравили самураите и си работят щастливи и пеят. Накрая всичко продължи постаро му.

Пренебрегнати ли са "чуждоецичните филми"? Според мен са, защото просто някоя група евреи с американско гражданство са видели потенциала в киното и са изпреварили някои други братя по произход. Или казано по-просто Холивуд е в Амрика. Което означава че това е еталона на киноиндустрията. От тук тръгва всичко и малко или много е трудно да надскочиш първообраза. Веднага давам два примера - Толкин във фентъзито и Фройд в психологията. За каквото и да си говориш на тази тема - опираш до тях. Същото е и с Холивуд. В момента Америка бълва ежеседмично по 3-4 филма (ако се вярва на imdb, а не съм имал повод за недоверие в него), с което те заливат пазара. Установили са някакви канони - Американската мечта се разпостранява именно чрез филмите. Учудвате се че не се дават Оскари на добри неамерикански продукции? Като че ли музикалните награди по ММ или радиот Сити или каквито и да било музикални награди в България награждават чужди изпълнители. Но бихme го правили, ако имаше такъв интерес и финансови постъпление.

Приемливо или не, Америка и в това оношение се е наложила. Може да поспорим до колко съм прав и/или къде не съм, но е факт, че страната е водеща и тя определя "законите". Разбира се това прави продукциите от други страни толкова интересни. Защото са различни. И не става въпрос за техниката, актьорската игра или парите. Става въпрос за друга култура и друг поглед на света. Японците са може би най-голямата противоположност на американците което ги прави и предпочитаната алтернатива. Защото са нещо крайно друго.

Европейското кино винаги е подценявано, но и то има своя чар. Френското кино например ми е много забавно. Британското също. Останалите държави също имат своя принос - Испания, Германия, Русия. Но всеки е гледал (или поне е чувал) за добрите им филми, но и те си имат свойте лоши ленти. Просто популярни стават добрите.

Съгласен съм също така с Вари, че за някой продъкции си трябват пари, а повечето европейски киностудиа нямат желанието или възможностите за да осигурят всичко необходимо за едно фентъзи, фантастика и за изпипани батални ефекти. Което е жалко защото е провален потенциал.

Накратко не съм фен на американското кино, просто за момента то задоволява нуждите ми когато преценя че искам да си загубя времето с гледане на филм. А именно за да се забавлявам. С купа пуканки и поредния "блокбъстър" на който да се посмея, се усмисля идеята за кино. Който търси нещо повече, да не се спира на американските филми. Туко виж някоя друга държава ще го грабне и всички ще са доволни.

Vari написа:Не, за анимето не ми е до баталните сцени,

Аз говорих за филма.


Слъфи, само0 3-4 на седмица...тия кризата ги е ударила значи здраво.

Chibi написа:

Vari написа:Не, за анимето не ми е до баталните сцени,

Аз говорих за филма.

И аз Исках да кажа, че за мен анимето не е по-добро от филма, заради този елемент.

М не знам за мен лично филма си остава по-добър...първообраза. Все пак аз го гледам и много от историческа гледна точка и като цяло от народопсихологията на японците тогава. В анимето точно тези две неща няма как да ги усетиш поради простичката идея, че става дума за някакъвдоста фентъзи свят. В никакъв случай не казвам, че анимето няма своите послания...напротив има ги, но за мен те са съвсем различни от тези във филма.

Специално за хърърите съм казал, че холивуд не струва пред азиатците от години насам ^.^

За хорърите не мога да кажа, но има нещо, което ми прави впечатление от известно време насам - филмите на военно-историческа тематика. Американците смятам, че са си напарвили един шаблон, по който правят подобни филми:
-много гърмежи
-много закучена ситуация
-на края американската армия спасява деня/света/континента или каквото там има за спасяване
Примери: Пърл харбър, Спасяването на редник Райън и т.н.

За разлика от това обаче немските филми ми стоят все по-добре. "Крахът на Третия Райх" (Der Untergang) показва една нестандартна гледна точка (сиреч немската) за ВСВ, без да спестява нищо от нито един от образите на героите. От друга страна "Червеният барон" (Der Rote baron) има подобни характеристики, но се касае за ПСВ.
Докато американците, както винаги, показват враговете си в подобни филми като абсолютни фанатици, чиято единствена цел е да викат "sieg heil" и да гърмят по добрите янки, то идеята във филмите от родна Европа е да се покаже едно малко по-...човешко, по-нормално лице в един иначе не особено нормален режим. И за мен точно това различава пропагандата и филма.

P.S. Брус Уилис не участва в такива филми, тъй като би отнесъл цялата германска/италианска/японска армия сам. Той нужда от подкрепления няма.

Witch-king написа:P.S. Брус Уилис не участва в такива филми, тъй като би отнесъл цялата германска/италианска/японска армия сам. Той нужда от подкрепления няма.

Дай му само един бял потник, който да изцапа и овъгли макс до 5тата минута и гледай какво става от там нататък =Р

Ееее трябва му е 1 пистолет с който ще гърми през целия филм и странно как няма да му свършат патроните.


А по темата...нека все пак не забравяме, че американците са царе на промиването на мозъци. Точно по повод военната тематика помня аз когато гледах Пърл Харбър и все още не бях малко японофилче си казах "Тия пък Японците са егати нещастниците". Разбира се в последствие поумнях, станах американофобче и нещата се обърнаха...
Според мен на американското кино това което му е най-големия плюс е и най-големия минус комерсиализацията и парите. Не за друго а защото понякога всичките пари се внасят на неправилното място...както мое би с военните филми- ефекти, глупости, а може просто да платим на по-добър и оригинален сценарист.

За съжаление, който плаща - той прочъва музиката. Нямам как да е друго яче и при американските филми. Да не би да си мислите, че някога биха пуснали филм в който американец стреля от самолет по немски пилот, който е скочил с парашут?
Както и да е, това което мен пък ме дразни в американското кино/пропаганда е идеята "Спаси Америка, спаси света". Първия пример тази глупост ми идва от сериала Heroes, където в първия сезон всички "герои" се стремят да предотвратят атомна бомба над Ню Йорк. До тук добре, но не разбрах какво е общо има Ню Йорк със света, че постояно се говореше как трябва последния да бъде спасен (сиреч, да бъде спасен един, единствен град). Това, честно казано, е едно от нещата които ме побъркват - втълпяване на глупавите американчета, че света това е собствената им държава.

Защото мило другарче както за Западно европейците света свършва с немско-полската граница и след това за тях има някакви незнайни джунгли, така и за американците отвъд кръгозора им няма нищо цивилизовано, а е пълно с терористи, неграмотници и пришълци, т.е. ако унищожим америка, унищожаваме цивилизацията...BS

Защото всичко това (за джунглата отвъд границите на Америка) е било втълпявано с филми, музика, сигурно и с модерна литература. Затворен кръг, ама поне като цял свят им гледа филмите ебати, можеше да се оттърсят от този вреден навик да конкретизират себе си като единствените, който заслужават спасение.... и Канада с много уговорки

Абе не знам..смисъл да за филмите и т.н. съм съгласна че им внушава, че отатък е джунгла ама това не извинява Западно европейските идиоти. Нищо те китайците скоро ще ни залеят всички...ще видите като започне китайската инвазия

По темата за американския светоглед:




Иначе китайската инвазия вече е започнала. Икономиката им с тия темпове скоро ще е номер 1 в света; най-много са като чиста бройка; имат състезание от Ф1, което допринася за "хуманно-демократично-комунистическата" визия на Китай; изкарват по няколко големи филмови продукции всяка година, с които възхваляват Китай, китайската история и култура... Сериозно си опичат палачинката те.

Като човек, който между ноември миналата година и май тази година се съсипа да пише икономически доклади на тема Китай, Южна Корея и останалите Азиатски Тигри- съвета е следния- почвайте да обичате патица по пекински, Анди Лау е нови секс символ (ууууууууу) и Forever Enthralled е много добър филм, който показва страданията на горкия китайски народ повреме на окупацията от злите японци.

Не сега сериозно за киното: китайците наистина ако искат може да правят добри филми. Факт е, че по-голяма част от филмите достигащи до западната аудитория са, както вече беше споменато, на културна тематика и е факт, че понякога остават неразбрани поради лиспа на исторически или културни познания ( защото да ходиш на китайски ресторант не е познание върху културата). Друг факт е, че те наистина културно и икономически рано или късно ще се присегнат и към "запада". За това- Анди Лау

Мойте любими филми не са Американски. Колкото и много да обичам Америка и всичко което идва от там. Двата ми любими филма са: Вчера и Сибирския Бръснар. Ок Сибирския Бръснар може да се поспори дали е американски или не, но режисурата му не е. Препоръчвам силно, на всички които не са гледали тези два филма да ги изгледат.