Гласувайте за Властелина!

http://4etene.bnt.bg/bg/

избирате Властелинът на пръстените и гласувате.

Съжалявам, избирам „Железният светилник” от Димитър Талев


И освен това тая работа с многократното гласуване е много тъпа Нърдовете ще си скъсат задниците и ще пратят по 1000 гласа за Властелина понеже по интернета е безплатно Не е най-четената от българите книга, но е една от най-четените от тези, които реално ползват интернет, което изключва средно статистическия българин над 40 години

Мри в мъки!

^

Гласувах отдавна. Аз съм нърд!

There can be only one Lord of the Rings! муахахахаха... :кашлюк:

Краен резултат.

1. Под игото - Иван Вазов

2. Време разделно - Антон Дончев

3. Тютюн - Димитър Димов

4. Железният светилник - Димитър Талев

5. Малкият принц - Антоан дьо Сент-Екзюпери

6. Майстора и Маргарита - Михаил Булгаков

7. Властелинът на пръстените - Дж. Р. Р. Толкин

8. Осъдени души - Димитър Димов

9. На изток от Рая - Джон Стайнбек

10. Граф Монте Кристо - Александър Дюма

11. Пътеводител на галактическия стопаджия - Дъглас Адамс

12. Сто години самота - Габриел Гарсия Маркес

Аз лично нямам оплаквания.

Аз имам- онзи, Малкия, преди Властелина?

Аз лично не мисля, че е незаслужено.

Понякога се чудя дали "Малкият принц" щеше да е толкова популярен роман, ако не ни принуждаваха да го четем в ранна възраст. Същото разбира се се отнася и до другите детски класики. Дори съм до някъде изненадана (приятно), че някои от тях не присъстват в списъка.

And I shall strike upon the with great vengeance and furious anger, and you shall know that my name is the Lord!
Седмо място е крайно незаслужено. За първите 4 съм съгласен, макар, че за Тютюн може да се поспори, но за 5 и 6 преди Безценното. И най-вече ония малък...принц.

Aelys написа:Понякога се чудя дали "Малкият принц" щеше да е толкова популярен роман, ако не ни принуждаваха да го четем в ранна възраст. Същото разбира се се отнася и до другите детски класики. Дори съм до някъде изненадана (приятно), че някои от тях не присъстват в списъка.

Ми в интерес на истината мен никой не ме е карал да чета "Малкия принц". Прочетен е на напълно добровлни начела...за мен това е една от "детските" книжки, в които на не чак толкова детски години откриваш много неща...все пак това си е мое мнение всеки си чете книгите по различен начин, но подобно на този аргумент помсили все пак дали книжките, които ни карат да четем нямаше да ни харесват много повече ако не ни караха.

Като бивш ученик от Френската Малкият принц присъстваше във всичките ми учебници, диктовки, упражнения и т.н. Няколко пъти съм писал есета по цитати от книжката и едва ли има друго френско произведение, което да са ми налагали, като видиш ли задължително за френската култура. Поради тези причини много дълго отказвах да го прочета, но накрая открих, че е доста повече от обикновенна приказка. Чиби го каза най-добре "за мен това е една от "детските" книжки, в които на не чак толкова детски години откриваш много неща". Несъмнено ако препрочетем някои от старите приказки и "детски" книжки ще открием, че някои от тях са гениални.

По тази тема вероятно може може много да се спори, така че и аз да се изкажа малко по-подробно. Още от сега обаче казвам, че всичко си е гледна точка на всеки.
Малкия принц съм го чел още като малък и ми беше рядко отегчителен. Общо взето стигнах до края само, защото по онова време ми го искаха в училище. След години започнах отново, на принципа да му дам още един шанс...и не стигнах до края.
Във Френската и аз съм ги писал същите есета, съчинения и т.н., но честно казано писанията ми бяха пълни глупости изпълнени с ирония и хумор, с цел да се отбие номера. Но в края на краищата аз съм способен да оплюя Русо, та какво остава за Екзюпери. Вероятно още от ранна детска възраст не го понасям, тъй като по мое мнение книжките за малки деца не трябва да са изпълнени нито с твърде много сериозност, нито с твърде много дебилизъм. А може и да не съм уцелил възрастта за четене. Като малък ми беше невероятно скучна, а като по-голям не намирах никакъв особен смисъл в, леко смешния ми вече, начин, по който учи децата на това или онова. Със същия успех може да се гледа пауър рейнджърс.

Chibi написа:

Aelys написа:Понякога се чудя дали "Малкият принц" щеше да е толкова популярен роман, ако не ни принуждаваха да го четем в ранна възраст. Същото разбира се се отнася и до другите детски класики. Дори съм до някъде изненадана (приятно), че някои от тях не присъстват в списъка.

Ми в интерес на истината мен никой не ме е карал да чета "Малкия принц". Прочетен е на напълно добровлни начела...за мен това е една от "детските" книжки, в които на не чак толкова детски години откриваш много неща...все пак това си е мое мнение всеки си чете книгите по различен начин, но подобно на този аргумент помсили все пак дали книжките, които ни карат да четем нямаше да ни харесват много повече ако не ни караха.

Е,да, това е възможно. Само че аз през целия си живот съм прочела насила една книга от списъка за първи/втори клас. Никой след това не се е усмелявал да ми казва какво да чета. Не е в това причината, а в съдържанието или по-скоро в неумелия начин, по който иначе добрите и наистина гениални идеи са предадени на децата. Неумел спред мен, разбира се, след като повечето хора нямат подобен проблем. (Който май ми е наследствен, майка ми има подобно мнение по въпроса, но никога не ме е спирала да чета каквото искам.) А ето го и него:
Да вземем на пример "Карлсон на покрива." Още след първите редове си казах- "Какво? Дебел чичка с перка стърчаща от... живее на покрива? Наистина?" След като автора не дава правдоподобно обяснение, което може да ме накара да допусна, че е възможно подобно чудо (както прави Мартин и като цяло авторите на доброто фентъзи), няма какво да си губя времето. Просто не ми е интересно да чета небивалици. Никога не е било.
В ранна възраст четях друг тип книги-"Тайната градина", "Ан от фермата Грийнгейбълс", "Малката принцеса". Въпреки "ровозите" заглавия, историите в тях си бяха доста трагични и подтискащи-сираци, студени приюти, бедни недохранени хлапаци, лоши роднини, умиращи родители-но истински истории, които може да видиш в релни яживот. Имаше загадки, имаше мрачни предистории, мистериозни смъртни случаи, имения с огромни, прашасали стаи и стари портрети. Без перки, гърнета с боб, магичекси гардероби и смахнати луничави деца.

Не искам да кажа, че другите книжки са глупави или хората ,които ги четат са глупави или подобна глупост! Не! Става дума за различни гледни точки и именно в това е хубавото. Сигурно греша, даже не сигурно ами със сигурност, но това е положението. Веднъж почти ме баннаха от един форум, щом стана дума за детска литература. Спорът беше дали "Хобит" трябва да присъства в учебниците.

П.П. Сещам се за една причина, по която чичката може да живее на покрива, но това е ако наистина много си пада по децата... Зловеща история!

Както във властелина проблема не е дали един хобит може да метне пръстенчето от скалата, така и в Малкия принц проблема не е дали е възможно някой да живее на луната и да си има цветенце.

И Chibi и Aelys говорят истини, поне за мен. Съгласен съм и с двете страни. Лично за мен най-вече зависи от книгата, защото имам любими и от двата вида. Интересно ми е само за Хобита, ти на коя страна беше? И тъй като предполагам, че си за книгата да се учи в училище, защо са искали да те баннат?

Е, не се стигна до бан, преувеличих в името на драмата. Но оставаше малко. Ако трябва да съм честна, не се изказах много толерантно по отношение на Пипи и заявих, че е добре тя да бъде заменена от Билбо. Като прибавим и солидна доза сарказъм от моя милост, настана революция! От друга страна на среща си имах хора, които си мислят, че като изкажеш лично мнение, което е радикално различно от тяхното или общоприетото, ги нападаш. Разликата в чувстото за хумор също си взе своето.

Chibi, напълно съм съгласна с теб. По-скоро разликата е в предпочитанията на човек, как да му бъдат поднесени идеите в една книга. Моите капризи и изисквания във всяко отношение край нямат, това си го знам. И то ми влияе, когато става дума за литература, пък била тя и детска. Ако не беше така, със сигурност щях да намерия същата радост от четенето на Принца, като теб.

По някаква странна причина приказките на братя Грим ми допадаха, ако исключим дразнещите имена (Румпелщилцхен? РАПУНЦЕЛ?) Също и българксите народни приказки.

"Въпрос на вкус" казал заека и се облизал под опашката.

"Стават грешки."- казал таралежа и слязъл от четката за дъски.