Поезия?

by Barurumm Чет Апр 09 2009, 10:18

Обичате ли да четете, да пишете? Няма по-добър начин за развиването на езика от четенето на поезия, вЕрвайте ми Smile

Постнете някое което ви е направило впечатление, коментирайте.

http://hulite.net/ - това е сайт, където хората качват собствените си стихотворения. Намират се и много добри.

От мен, за начало, едно много силно на Багряна. Историята е трагична - мъжът й умира малко преди да завършат мечтания си дом...

Не те измести никой

Не те измести никой в тази къща.
И стола ти е празен в моя кът,
и в книгата ми никой не обръща
листа - недоизчетен този път.

Не гледа в лятна вечер никой с мене,
на прага седнал, звездния екран,
и никой не поема удивено
букета, рано сутринта набран.

Когато зъзна, никой не намята
с любов на плещите ми топъл шал -
и в жега, с витошка вода налята,
не ми е нежно чашата подал.

Минава пак година след година
и сменя се сезон подир сезон.
Връхлита буря, свлича се лавина,
от сняг или от плод се скършва клон...

И видимо в дома тук няма нещо
за тебе да напомня всеки миг -
ни някакви любими твои вещи,
ни в рамка на стената твоя лик.

Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влязъл, твоя пулс тупти -
не те измести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ти.

1959

by dragonfly Съб Апр 11 2009, 14:00

Нда, аз лично много обичам поезия - да чета предимно, макар че едно време пробвах и да пиша... Не свърши добре xD. Каакто и да е, ето и две от най-най-любимите ми стихотворения(ever), публикувам ги в един пост, защото са на един автор.

Колкото до стихотворението на Багряна, малко съм пристрастна, защото скоро гледах един биографичен филм за нея и особено впечетление ми направи връзката й с мъжа й и трагичния край... Много тъжно наистина и поемата все едно е уловила и събрала всичко :/.

Пръстен
Веселин Ханчев

За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,
на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.

Любов
Веселин Ханчев

Къде си ти? Не свети в твойта стая,
но зная, че си тук, че си сама.
Завърнах се. За първи път разкаян.
За първи път оставам у дома.
Не е ли вече късно да остана?
Имъчих те. До смърт те изтерзах.
Какво ти връщам? Нежност разпиляна.
Уста с горчиви бръчки покрай тях.
Какво ти нося? Две ръце, с които
да те докосна ме е срам дори.
Къде си ти? Вдигни лице сърдито.
Възмездие поискай. Удари.
Вратата черна покажи ми с тази
немилвана ръка като платно.
В лицето ми извикай, че ме мразиш
или дори че ти е все едно.
Заслужил съм очите ти студени.
Заслужил съм ги с хиляди вини.
Ти ставаш. Приближаваш се до мене.
Невидима, ти казваш: "Остани!"

Поезия?

Поезия?

Re: Поезия?