Спомени

Малко бързо раздвижване на мозъците.

Ако трябваше да изберете един едниствен спомен от живота ви до сега, кой би бил това? Или ако това е прекален личен въпрос какъв тип би бил? (любов, бой...)

Идеята ми дойде по едно сладко филмче, което гледах преди малко. Идеята беше, че когато човек умре има право да запази в себе си един иденствен спомен и в последствие ще запази само усещането от този спомен.
Предварително да кажа, че отгвор не мога да избера или не знам или много са не се приема. Все има нещо, което се е запечатало в съзнанието ви. Не казвам, че трябва да е задължително хубав спомен. Нека просто е някакъв спомен.

Какво бързо раздвижване, вече 40 минути мисля по тази тема и не мога да избера. Първо трябва да ти благодаря, защото за това кратко време се опитах набързо да си "прегледам" всички спомени от не толкова дългият ми живот, което всъщност беше доста приятно. Наистина не мога да избера само един. Всеки един от тях си е част от мен и по някакъв начин формират един огромен пъзел За да обобщя, бих казал че засега животът ми е спестил екстремни ситуации като 6-ца от тотото или негативните, например инцидент с някой роднина. Редуват се добри и лоши моменти на успехи и провали, на гордост и срам, които никога няма да забравя.

Обаче, ако условието е да избера един и от него да остане само усещането може би мога да избера. Този е доста пресен спомен, от вчера ... но остави запомнящо се усещане.

В рамките на 6 месеца летях със самолет 8 пъти, като преди това никога не се бях качвал. Но не първият полет ми остави този спомен, въпреки че като за първи път си беше вълнуващо. Накратко, тази неделя си беше мрачна рано сутринта, тъмно сиви облаци, дъжд и мръсотия. Седнах си на мястото и малко след като самолета излетя навлязохме в облаците. През прозорците не се виждаше нищо, дори и крилата на самолета. Имаше само една непроницаема сива мъгла, сякаш се намирахме в друго измерение. Ушите ми заглъхнага и не чувах нито двигателите нито хората. Гледах като хипнотизиран през прозореца. След известно време сивата мъгла започна да става все по светла, докато след малко не стана перфектно чист бял цвят. В този момент сякаш минавах по някакъв тунел от светлина към рая и след още няколко мига наистина изпитах някакво райско спокойствие. Самолетът излезе от белия облак и точно тази проста картина няма да забравя. Безкрайно бяло поле, което напълно беше покрило земята, а над него перфектно синьо небе. Насладих се на тази спокойна гледка още няколко минути. В сравнение с мръсотията, дъжда и тъмнината долу това беше като един друг свят. После ушите ми се оправиха и пак се чуваше бученето на двигателите и тримата араби зад мен. Магията свърши, но никога няма да я забравя

Сложен, но интересен въпрос. Един единствен спомен за цяла вечност. Определено трябва да е нещо което не е плоско, кратко или пък да е лош спомен (прекалено е емо за мен).
Конкретно в момента не мога да избера, защото и аз като Вари започнах да прелиствам спомените в търсене на правилния, но нещо за 20 мин не успях да го намеря. Всичко за което се сетих беше точно или плоско (напиване или някоя друга подобна глупост) или не беше чак до там интересно. Да имам много хубави спомени, но повечето са само толкова. Специално на Вари спомена със самолета е достатъчно интересен и поглъщаш за го запази човек и след смърта.
Като се сетя нещо, обещавам да го споделя

Е не нека не се депресираме. Игнорирай факта, че във филма ставаше дума за след смъртта и т.н. Просто идеята е за някакъв спомен, който би искал да пазиш вечно. Нека никой не умира все още.

Аз лично до някъде бих приеал ролята на героя, който беше игран от един от любимие ми актьори. Той не избра нищо, защото каза, че това е неговия начин да поеме отговорност за случващото се. Дълга история, моята лична отговорност би нила от гледна точка на това, че за всичките тези години не ми се е случило нещо, от което да кажа горда съм или нещо важно, което съм направила защото аз така искам, а не изпълнявайки на идеята на Русо, че човек навсякъде е в окови.

И сега понеже сама казах, че няма ситуация, в която не избираме все пак да си кажа в този момент какво бих избрала. Несъмнено човек има много хубави спомени и дано по-малко лоши. За мен лично не е вярно твърдението, че с времето забравяме лошите и помним само добрите. В определени моменти е дори точно обратното. Вие сте мислили по 20 или 40 минути а аз мислих 2 часа над това. На акъла ми идваха все разни неща от типа как веднъж паднах от втория етаж на къща, как си счупих крака на ски, първата ми нещастна любов- ей такива глупости.
После се сетих за нещо друго, някои от тук присъстващите също ще си го спомнят.
Беше преди може 2 години, бяхмена море. В един от последните дни се разхождахме из града и попаднахме на луна парк. Имаше едно от онези големи кръгли неща, които трябва да имитират бикове. Нямата се и на идея колко е забавно да гледаш отстрани как приятелите ти падат и подскачат наляо надясно. В момента дори докато го пиша това се хиля. Като спомен това не е кой знае какво. Имала съм със сигурност и много по-добри и много по-забавни дори. Но за мен това е останало като спомен, в който се забавлявам с приятели, който ме кара да се чувствам добре.

Незнама защо, но като спомен най-много ми се е запечатало в съзнание следното усещане :

Момента, в който скочих с бънджи. Няма да ви разказвам как ме овързваха и т.н., нито пък съм чакал повече от три секунди преди да скоча, защото много бях навит да го направя. Самото усещане, когато се отлепиш от парапета и погледнеш напред. Няма нищо около теб тогава, не виждаш мостта зад себе си, не чувстваш твърда почва под краката си, разперил си ръце(щях да напиша криле), на хоризонта виждаш морето, обагрено в червено от залязващото слънце(поне моят изглед беше към морето), хълмове отстрани, лек ветрец...това продължава една "дълга" секунда, но беше достатъчно да запаметя всичко...а после погледнах надоло и видях приближаващата се със светкавична скорост вода(по-скоро аз се приближавах), там имаше прилив на адреналин и беше яко, но не си го спомням така добре като самият скок, в който имах чувството, че летя, дори за малко.

Колебая се, но май ми се скача с бъджи

Пробвай го! :-) Мнооого е яку. Карат те да се подпишеш на някакъв документ, че ако хвърлиш топа е било по твое желание.

Аз не бих пробвал, колкото и да е сигурно

Аз пък бих пробвала....о и познайте кой ще ходи другата седмица във Варна...ако не съм фалирала, пияна или със сериозо психично увреждане до тогава (документирано иначе е ясно че го имам) ще го направя.