Какъв ще стана като порасна?

Всеки от нас си е имал някакви мечти (вероятно все още ги има) като дете какъв е искал да стане. Стереотипно всяка момиченце е искала да бъде принцеса да речем. Вие какво сте искали да станет като пораснете.

Аз не мисля, че моите са кой знае колко креативни. Първо исках да стана психолог, което ме запали по психология и философия, после исках да стана египтолог, което ме запали по история и митология. В общи линии и двете ми детски мечи, така да ги наречем, много са ми повлияли за развитието на бъдещети ме интереси. Да в малко по-къден етап от живота си исках да стана художник, но това беше за около година само. Някак си все ми повратяха "художник къща не храни" и това направо уби мечтата в мен. Сега...искам да стана Туомас.

Някой друг с детски мечти относно професионалната реализация?

Като най-малък исках да стана художник. Учех в 3-то Весело, където бях в рисувателна паралелка. Не че нещо реално ни показваха, но имахе пленери по една-две седмици без никакви други часове, ходихме в парка, рисувахме на стативи (беше си интересно) и други креативни неща, та от тогава като ме питаха и казвах "искам художник". А пък и учителките ме хвалеха След шести клас занемарих рисуването и след като ме приеха във Френската беше ясно, че ще си остана само с мечтата. И на мен ми казваха "художник къща не храни" и реално погледнато много са малко тези, които печелят от рисуване, а в България едва ли има някого въобще.

Сега уча право във Франция и за съжаление май ще работя в тази сфера, НО тук детската ми мечта отново се възроди. Купих си pen tablet, сигурно съм прочел повече уроци по рисуване отколкото по право и ги уча паралелно. Едното за удоволствие, другото за престиж

moar: за сравнение, папката ми за "изкусво" е 26,9 GB, докато Université е 227 MB

Ха, сродна душа!
Малко офтопик и доста тъп въпрос. Какво рисуваш? Да се изясна какво имам предиви- аз напоследък по едни или други причини повечето, от които емоционални състояния, прибягвам до по-абстрактни и нестандартни неща върху белия лист. Не знам защо, но правилните линии и форми са ми прекално скучни.

Страстта ми определено са хората и сега се целя в реалистичен стил. Лошото е че отнема много време и някак си не става спонтанно. Трябва да се планира, а нямам време за това и работя бавно. Много съм зле в абстрактните неща и затова много им се възхищавам, на тези хора, които могат да рисуват така. Смятам да вървя на етапи, първо портрети, после "екшън" сцени и хора в движение и общо взето искам всичко.

MOAR: За да обясня нагледно, какво ме влече, показвам идола си, хем реалистично, хем личи, че е рисувано:

Shrapnel by *OmeN2501 on deviantART

Аз пък никога не съм могла да рисувам хора. Смисъл никога не мога да им предам това, което искам било то като визия или като чисто излъчване. Просто никога не са достатъчно добри за собствената ми визия.

И аз съм така и затова си имам само две "истински" картинки, които поизпипвам от време на време. От няколко седмици са готови на 95%, защото все нещо ме дразни, но ще си останат така най-вероятно.

Трябва и аз да го науча това чудo на природата фотошопа. За сега се радвам на старомодния начин с лист и нещо шаренко. Трябва да си снимам ръцете някой път след като съм рисувала. Дъгата репички да яде.

Освен да се изкажа... Като мноооого малък исках да ставам космонавт (нищо, че на високо не се чувствам комфортно). След това исках да ставам а...шеф. След това минах в малко по-реална сфера и реших, че бъдещето на археолог ще ми приляга, докато не осъзнах няколко неща:
1. не е кой знае колко добре платена професия
2. много кал и гадни неща
3. ръководителят обира лаврите
4. ръководителите на екипи в България се броят на пръсти

След това отново се върнах на шефската концепция, с намерението да кандидатствам бизнес администрация... От това ме отказа един учебник с мноого математика вътре...а аз съм куц. И сега както е тръгнало ще се става адвокат.
И те така.

Добре че не си избрал бизнес администрация- гадно, скучно и досадно. Сега точно уча тия неща дето са с много математика вътре...

Като първа "мечта", класиката в жанра - футболист. Добре че бързо ме разубедиха. После ми минаваха разни неща, които не се задържаха за много. Сега уча информатика ама е доста скучно и некреативно нещо. За съжаление при разпределението на талантите, брат ми е взел този да рисуваш добре и направо ми се къса сърцето като виждам как го пропилява - драска си по веднъж на 3 месеца и всичко остава недовършено. Все коли, коли...

Тъкмо щях да кажа запознай ме с брат ти ама се сетих, че го познавам

Рисуването е практика душа колко пъти да ти казвам....да има и талант ама е повече практика

Най-старата ми мечта беше да стана певица. Само че не мога да пея- пълна трагедия!!!
Паралелно с това исках да съм полицайка, даже си имах два пистолета и комплект войници. Нали трябваше да си играя с брат ми и братовчедите- вичски момчета, та бързо накарах родата да не ми купуват само кукли, а и колички и пушки. По-малкият пистолет винаги си го носех в дамската чанта (старата чанта на мама), до цигарите (начупени солети), гребена, огледалото и другите момичепки глезотии. Малко по-късно исках да ставам пилот на самолет и то не в гражданската авиация. Тази ми мечта се задържа доста дълго, след като осъзнах, че не е възможно в този живот. Седем години танцувах народни танци и по едно време се бях навила да продължа в тази насока. Около 5-ти клас обаче се оказа че мога да рисувам доста добре. То аз си го знаех и от преди, но никога не ми го беше казал друг човек, който да разбира от тези неща. Доста по рано (1-ви клас може би съм била), една студентка от академията беше дошла в офиса на баща ми. Докато чакаше, момичето ми нарисува две много хубави картини с флумасти и ми ги подари, обясняваше ми на широко какво учи и прочие. В този момент за пръв път много ми се прииска да съм като нея, но ми се струваше твърде далечно и трудно постижимо. Общо взето каквото и да съм си мислела в следващите години, всичко водеше към рисуването. Дори глупавата грешка, която допуснах в документите за кандидатстване след 7-ми клас, която ме отведе в едно не особено добро даскало, но пък окончателно ме вкара в артистичния... коловоз. Тогава ми се ревеше!
И загърбих историята (другата ми голяма страст), мечтата да стана съдийка и да им покажа с кого си имат работа , добрата заплата и какво ли още не, заради удоволствието да си цапам дрехите с бои и да мириша на терпентин.
Никой не се е опитвал да ме откаже от решението да стана художник. Поне не в началото. Просто родителите ми си мислеха, че това ще мине и не обръщаха внимание на случващото се. После вече беше твърде късно. А и те са ми дали пълна свобода в това отношение. Ако исках да стана клоун, щяха да са очудени и сигурно изплашени, но нямаше да ме спрат.

Всички ли в този форум могат да рисуват? В смисъл, още някой да ме подразни

Както и да е. Хубаво е когато човек следва мечтите си, стига те да са реални и достижими

и аз не мога, така че сме двама.

Sluffy написа:Всички ли в този форум могат да рисуват? В смисъл, още някой да ме подразни

Както и да е. Хубаво е когато човек следва мечтите си, стига те да са реални и достижими

Всеки може да рисува- това е способност, характерна за вида хомо сапиенс. Рисуването е нормална човешка дейност. Разликата е в резултатите, които зависят от честотата на мозъчните импулси. Аз съм на мнение, че всеки трябва да рисува, ако му е приятно и да не се срамува, ако не достига някакви общоприети критерии. Все пак не става дума за конкурс и показването на някакви претенции, а за приятно прекарано време и психическо разтоварване. Рисувай на воля, без да очакваш някакъв определен резултат. Понякога работата те повежда сама в съвсем друга посока и оставаш приятно изненадан.

Съгласен съм с теб и с Чиби по-горе. Всеки човек е способен да рисува въпроса е дали има желание. При мен ситуацията е следваната. Много искам да рисувам, но на чисто любителска основа - не картини с пастел, акварел и тн. Да имам не една или друга рисунка която си харесвам и даже предпочитам да си драскам разни нещица, когато имам свободно време, но нещата изглеждат плоски, а понякога доста грозни. Любимото ми е да ги оплескам посредата, а картинката тъкмо е започнала да ми харесва.

Long story - short. Не ми е фикс идея да рисувам добре и да си изкарвам парите с това, но нямаше да се разочаровам ако имах по-голям талант.

Задържайки шизофреничната си мисъл на страна и оопитвайки се за пръв път да кажа нещо сериозно за тази вечер: практика. Рисуването е чиста практика. Започваш с русуване на кубчета, сфери и т.н. за да уловиш пространствата след това минаваш на следващия левъл.
Шизофреничната мисъл която напира: Удари брат ти с нещо тежко евтино и държавно, бръкни му в главата, вземи му дясната част от мозъка и бягай докато не се е събудил...уууупс.

Като порасна ще умра и ще стана труп.

Chibi написа:Шизофреничната мисъл която напира: Удари брат ти с нещо тежко евтино и държавно, бръкни му в главата, вземи му дясната част от мозъка и бягай докато не се е събудил...уууупс.

Опитах веднъж, но имах проблем с инфилтрирането отвъд черепната кост. Просто е твърдоглав.

Канцлер на Царство България .... такъв и ще бъда.

Осещам надигащата се революция. Учиш ли в момента или работиш? Или и двете?

Уча за политик, не работа постоянно. От време на време се снимам във филмови продукции.
А революцията е повече от сигурна.

Много сте бе! Казах ти целия факултет по история в СУ искат я президенти да стават я нещо такова.

Аз пък искам като порасна да стана богат чичка.

Това и аз го искам. Ако откриеш някакъв нестандартен начин за постигане на тази цел - свиркай.