Най-големите loser-и в историята

Имаме си тема, за велики исторически личности, нека си направим и тема за такива, които са известни повече с глупостта си. Сега да поясня. Става въпрос за хора, които може би също са били велики, невероятни, но в един определн момент правят грешка, която може би дори им коства живота. За пример ще започна с един мой много голям любимец. В моя случай името няма значение, на никой няма да му говори нищо.
Нашия човек бил много добър чиновник, почти нямал талант за воин (въпреки, че живял по време на усилени военни действия), но бил невероятен политик и винаги имал по някое подло планче в ръкавите си. Благодарение на това си умение се превръща в дястана и лявата ръка на човека, най-близо до поста на шогун, награден е с множество земи, собствен замък и т.н. В последствие става един от петимата регенти на бъдещия шогун, който по това време бил невръстно хлапе.
Къде сгафил? Човека имал кофти характер (а той на мен приличал ), обичал да унижава другите, да се подиграва и да демострира по-високия си статус или по-голята власт, която имал. Честичко му се случвало да понаклепа някой къде с основание къде без. Какво решил да направи един ден нашия не толкова изпечен воин? Да обяви война, на човек с много повече военен опит от него. И не само това, но и успява да обиди един от малкото хора на негова страна, които всъщност имат идея как се води война. В резултат на неговия характер и склонноста му да обижда хората, важно за оцеляването му генерали го предават.
Нашия човек бива заровен в земята, като само главата му е оставена на повърхността. Оставили са селяните да забиват бамбукови пръчки във врата му.

Някой друг? Може би по нашите географски ширини

В Българската история се сещам за две. Би трябвало да ги знаете, а пък мен ме мързи така че накратко.

Първо, отпътуването на император Константин IV Погонат по време на обсадата на Онгъла. Заради болежките в крака си и нуждата от бани губи една иначе сигурна победа. И от там нататък се създава българската държава, в която си живеем и до днес. А ако не си беше тръгнал хората му най-вероятно щели да победят, ама нали са си такива пъзльовци византийците

Второто е победата на хан Крум през 811. Абсолютно замаян от своето величие, великият, непобедим византийски император Никифор взима най-благородните и чистокръвни християни на нещо по-скоро като параден поход, а не военна кампания. Нататък знаем какво става, от пресвещената кратуна на Никифор става добра чашка, а Крум опустошава де що види

Ето двама некадърни владетели, които стоят на чело на най-силната държава по това време, а срещу тях са някакви си "варвари", та даже и езичници.

Константин V заради името си заслужава- Копроним...да си и да всички да те помнят с това, че като си бил бебе на кръщенето си се напикал...
Михаил Пияницата...византийците са имали особена почит към императорите си. Имаше един с прякор червените обувки, но не му помня първото име.

Константин VII Багрянородни вероятно имаш предвид. Родения в пурпур.
Иначе Копроним (буквално посерко, извинявам се) му е дадено не, защото се е напикавал като бебе (или поне не само за това), а защото на кръщенето си, както патриарха тръгва да го топи в котела/казана/каквото е било там със светена вода, нашия човек най-безцеремонно се...изтропал.

Идват ми два доста интересни примера, които в доста си приличат:
-император Наполеон І: невероятен пълководец, добър политик, както разбрах тази година и от право разбирал човека. Успял да върне монархията във Франция, с одобрението на френския народ, на който става едва ли не любимец. Побеждава Испания, Италия (на трона на която слага брат си), Австрия, Прусия... Справя се добре срещу англичаните. И изведнъж се прецаква зверски, като решава да влезе и в Русия. От там нататък историята е позната - генерал Кутузов му разказва играта, а след това дука на Уелингтън го довършва.
-Адолф Хитлер: прави нещо, което на пръв поглед е непостижимо - възстановява икономиката на Германия, изплаща каквото е останало от репарациите от ПСВ и прави Германия отново сила. Също така присъединява доста от отнетите от Германия след ПСВ територии, успява да премахне част от клаузите на Версайския договор, вдига на крака и германската армия, като отново я прави сила. След започването на Втората световна пак постига наглед доста трудното - сломява Полша за отрицателно време, след което превзема Норвегия под носа на Англия и Франция, а малко по-късно разказва играта на франзуците, принуждавайки англичаните да си плюят на петите. И тук започват грешките му. На първо място позволява на английския експедиционен корпус да се изнесе през Дюнкерк, след което се бави твърде много с десанта в Англия. И все пак дори така е имал шанс да победи и да наложи примирие на Англия. Но и той като Наполеон решава да си опита късмета по посока Москва, и той стига до там, и също като франсето братушките са му показали от къде извира топлата вода. В резултат Германия е смазана, разделена, а в половин Европа се установяват комунистически режими.

Не, не Константин VІІ изобщо го нямам предвид. Него дори малко го съжалявам заради причнита поради която са му лепнали името...все пак човека не е виновен, че баща му се е женил сумати пъти и накрая на патриарха му е писнало.

Оле-оле!Много официална история явно четете, по-добре е да се преглеждат повече извори преди човек да си оформи мнението!Особено за болежките на погонат и сигурната победа ако е останал !Човека си е набит доволно яко, но трябва да се прегледат доста други източници преди да се оформя мнение въз основа на разни псевдоучени като вера мутафчиева и сие!

А официална? Неофициалната по какво се различава, защото се обърках.

Мисля, че този с червените обувки е точно Константинчо с баните. Май на него му викаха точно червените обувки, поне си спомням че във филма Аспарух, говореха за него като за червените обувки.

Я да видиме, некадърници значи:

Не бих сложил Наполеон в тази графа, колега Ангмар. Него са го победили не Кутузов и Уелингтън а Зимата като такава и обединената армия на Блюхер и Уелингтън, като с еоказа че Прусаците са основните виновници. За справка ще помоля един приятел от Селото да си даде курсовата работа за Ватерлоо, много добре му с еполучи.

Иначе за некадърници:

България си има много, но:

Борил, племенник на Калоян (1207-1218)

Константин Тих Асен (средата на XIIIв.)

Световната:

Лорд Раглан, който заповядва на своята кавалерия да аткува руската артилерия, укрепена в батареи при Балаклава, Кримската война(1853-56)

Сетих се за един, Император Фридрих Барбароса. Докато прекосявал една рекичка, водейки кръстоносен поход конят му го съборил и той потънал с тежката си и помпозна броня...според друга версия е искал да се разхлади след битка и сам се цъмбурнал във водата...където и да е истината определено е много смотан начин за един император да умре Обградени от турците всичките му хора се паникьосват от тази новина и се разбягват, някои дори се самоубиват и в крайна сметка много малко стигат крайната си дестинация.

Владислав Варненчик, който в голямото си желание да направи "добро" решава да стигне до Варна преминавайки през Южна България...кому е било нужно?

Според мен тук трябва да слагаме загубеняци като цяло, а не само защото са умрели тъпо. Английският крал Хенри V например не е губил сражение през живота си (а той е воювал много), но е умрял от разтройство...вярно, дришльо е но не е загубеняк, поне според мен

Това, че е англичанин го прави загубеняк по подразбиране

Мирише ми на лично отношение

Стига бе, верно ли :D

Съгласен съм за Хенри Горкичкият...

Shit happens... БУКВАЛНО