Какво четете в момента?

Да явно това е неоткритото семейно проклятие...мрънкащи, не искащи да поемат отговорност (в последствие насилвани да я поемат), стават за по чашка кафе ама ако трябва да водят хора...по-добре да дадат задачата на някой друг. Добро доказателство, че крушата не пада по-далеч от дървото.

Мислех, че Логейн е замесен от друго тесто. Разочарована съм. Или само Марик мрънка?

Логейн е този, който рита задника на Марик през цялото време, за да спре да мрънка. Извода е, че ако не беше Логейн Марик е щял да гушне букета още преди да направи 20. В книгата за мен той е най-добрия. Това, което не разбирам за него е супер рязката промяна в характера му от книгата до играта: в книгата той винаги прави това, което е нужно, нито повече, нито по-малко, гениален тактик и какво ли още не...в играта 1. Не ми е ясна мотивацията му 2. Говори прекално много 3. Няма никаква логика да иска да убие Кейлан 4. Той би трябвало да е последния жив човек, който да предизвика гражданска война 5. Хоу е един от последните хора, с които Логейн трябва да се съюзи. 6. Може да е задник, но е здравомислещ задник.

Защо убива Кейлан? Според мен, без да съм чела книгата, Логейн в крайна сметка (след дълги години вярна служба естествено) е решил, че той самият е единственият, който в онзи момент става за крал, а прагматичен човек като него реши ли подобно нещо, никоя цена и жертва не са прекалено високи. Той е гъвкав. На младини е подкрепил Марик, защото на първо място той има рожденното право да стане крал, второ-поддава се на дресиворвка/моделиране/ръчкане и общо взето въпреки нежеланието си, качествата му са достатъчни за задачата. Като Алистър. (Ако Марик беше съвсем като Кейлан=КЛОУН, едва ли щеше да доживее онези 20, за които спомена)Обаче синът му е друга работа. Логейн не може да го вкара в правия път, онзи не слуша здравия разум, следователно според Логейн, е абсолютно безполезен и безнадежден случай, некадърник, дори опасен глупак, който ще доведе всички до гроба. Смъртта му е наложителна. Не, направо е задължителна.Той самият не смята, че предава паметта на Марик, защото подобни сантименталности не важат, когато става дума за кралството.

Аз от играта до колкото му разбрах мотивацията за всичките глупости е че не иска да прати цялата армия срещу лошковците защото го е страх, че Орлесианците ще се възползват и ще нападнат Фералден точно тогава. А тях ги мрази повече от всичко. С други думи, както го обясни и дъщеря му ако не се лъжа, чалнал се е и го гони параноята. Може наистина просто да си се е побъркал човекът Може да се е нагълтал с лириум... виж например Сандъл, знае само една дума, но е майстор

Aelys това, което казваш е безкрайно вярно и моето мнение за него беше такова преди да прочета книгата. Най-малкото че тъй като той е велик герой (което се споменава често в играта) му е писнало да тича по задника на Кейлан, който явно е кретен.
Обаче като прочетох книгата се обърках. Може причината да е във "високите" литературни умения на автора. Нищо лошо срещу Дейвид Гайдън, но, пич, наистина писането на книги не е твоята стихия.
Логейн в началото дори не понася Марик (Марик до 20та си година не познава Логейн така, че оцеляването му до тогава е благодарение на други хора), спасява го защото го съжалява и в последствие на много кофти стечения на обстоятелствата (за Логейн разбира се, Марик в случая е щастливото овчарче) му се налага да играе ролята на бавачка на Марик. Логейн мрази Орлеанците, но не защото изпитва някакви кой знае какви патриотични чувства, а по-скоро по абсолютно лични причини. Някакви заченки на патриотизъм се появяват едва по-късно и в никакъв случай не са чак толкова колкото са в играта. Логейн в никакъв случай не иска никаква власт - not a people person, даже на няколко пъти се опитва да си събере парцалите да бяга колкото се може по-далеч от Марик и цялата му армия, опитваща се да си върне страната. Дори когато Марик го повишава в командир на армията първата мисъл на Логейн е да извие врата на краля за това, че го набутва където не му е работата. Омразата (силна дума може би по-скоро неприязъма) му към Марик в последствие прераства в приятелство. Той е здравия разум на Марик, верен негов приятиятел. Пука му за кралството до толкова до колкото то е свързано с Марик.
Тук идва дупката с играта. Според мен най-логичното обяснение е, че някъде между втората книга и играта го удря нещо по главата, той решава да бие шута на Кейлан, сина на най-добрия му приятел, развива параноичен страх, че има орлеанци зад всеки ъгъл, обзема го мания за величие ( в книгата също я има, но тя е по-скор свъзана с военните му успехи) и започва да говори адски много (в книгата една сестра казва, че той рядко обелва повече от 3 думи и това си остава така през цялото време). Не знам малко ми е трудно да го обясня...за мен е малко все едно Джейми Ланистър изведнъж да го халосат по главата и да се превърне в Лорас Тирел...почти нищо общо помежду им.

Много странно. И неприятно. Според мен вината е в автора, както каза. Негова е задачата да се съобрази с играта и да дооплътни света в същия дух. Не да си я кара както си знае, а той очевидно не си знае. Според мен съществува по-добър фен-фикшън. Или поне по-верен.

Номера е, че не е фен фикшън. Дейвид Гайдър е един от водещите създатели на играта.

Освен бизнес етиката, което е безкрайно досадно....ДЮН. Не че не съм го чела и преди, но тази година би трябвало да излезе нов филм по темата и реших да си препрочета и книгата. И даааааааа Летоооооооооооооооооооооооооооооо
Невероятно е как може да харесвам толкова човек, който накрая се превръща в гигантски червей.

Страхотна книга, която препоръчвам на всички! "Агнецът" на Кристофър Мур (Christopher Moore-Lamb). Не е фентъзи, но е невероятно четиво.

Dune на френски Тъй като ми остават доста монети от ресто и тем подобни реших да си купувам книги с тях и ще започна с тази поредица. Една книжка е 6-7 евро. Аз до колкото разбирам те са 6 книги, но на френски са ги разделили на по две-три малки книжки и съм стоял пред рафта поне 15 минути, докато разбера коя от петнайсетте книжки за Дюн е най-първата. В крайна сметка купих една, която изглежда, че е реално първата (от оригиналните, сега като гледам колко са изкарали след като човека си е умрял ) Абе доста объркано ми е все още, какво да чета и какво не? И в какъв ред е най-добре?

Книгите под ред са Дюн, Месията на Дюн, Децата на Дюн, Бога император на Дюн, Еретиците на дюн и послената убий ме на български не знам как се казва на български Chapterhouse Dune. Това са оригиналните написани от Франк Хърбърт. Всички останали са писани от сина му и някакъв друг там и не си заслужават много. Буквално допълват историята, но е спорно да се каже колко...логично и правилно я допълват. По-добре прочети оригиналите на Франк и след това ако няма за какво друга да си дадеш парите ги дай за продълженията.

За мен лично най-добрите са до Бога император (ах Лето, Лето), след това малко човека се поувлича (даже в самия Бог император към средата вече се поувлича малко, но става дума за любимия ми герой така че съм пристрастна). Но поредицата е невероятно. Начина на изграждане на вселнат, на героите, мислите им, системите...уникално е. Според мен много разумна покупка

Мерси, мисля, че разбрах вече, каква е работата Почвам оригиналните по ред на номерата и ще видим после

Дай някакъв коментар докато четеш/след като ги прочетеш. Интересно ми е да чуя.

Орки на Стен Никълс.

Добра книга. Жалко, че към края май малко се поувлича и става буламач. Но иначе добро четиво

То сега е излязло продължение.Аз я бях чел одавна,ама съм я забравил.Сега си я припомням,и почвам продължението.[url=/www.bard.bg/catalogue/?al=О&BookID=1264]/www.bard.bg/catalogue/?al=О&BookID=1264[/url]

"Малазанската книга на мъртвите - Дан на хрътките"