Do not underestimate the power of the Dark Side.

Иначе чрд.

TFT и WoW ме запалиха по гейминга и още съм си останал на 2рото за щастие в момента съм по скоро кежуъл геймър имало е моменти когато положенито е било страшно,но пък в това и е чара на играта

Ех, едно време бяха само хора и орки. Беше едно забавно RTS. После мутира в една от първите 3д стратегии в реално време, а след това поведе хорото на сцената на MMO-тата. Определено името Warcraft всява респект в геймърската ми душа. Неуспорим факт е, че вселената е наистина интересна и достатъчно плодородна за още бъдещи хитове. Любопитно беше как за всичките тези 15 години, играта разви една история, която започна от конфликт между 2 основни раси и прерасна в нещо наистина голямо. Сега света е пълен с герои, със събития. Пишат се нови легенди...

Чрд с пожелание за скорошно обявяване на warcraft4

И аз в духа на интервютата ще си разкажа историята. Първият въпрос беше, кога разбрах, че Warcraft е специална.

За мен лично, това стана още първите пет минути в стратегията. Но помня един по-специален момент, последната кампания в експанжъна. След като две поредни кампании играх с Артас, тази последна беше отново посветена на него. Тук трябваше да се мине през нечовешки противници, елфи, демони, богове...и най-накрая, когато изпълних последната мисия започна онова филмче. Артас бавно се изкачи до върха, взе короната и си я сложи на главата. В този момент наистина не знаех какво ще последва...в колко игри лошият побеждава? Беше нещо ново и невиждано. В следващия момент го показаха седнал сам на трона, на "покрива на света" сразил всичките си противници. Наоколо нямаше жива душа и всичко се разпадаше, а той стоеше там като върховен победител. Музиката, която почна..направо настръхнах. Това за мен е легендарна сцена, лошият победи и просто седна там, насред разпадащия се свят. С двете си ръце един човек успя да стане крал на света.

Това, което наистина ми хареса, е че трйлъра на Wrath of the Lich King почва, както онова филмче свърши ... ето тези малки филмчета ме карат да вярвам, че големият филм че си струва.



Вторият въпрос беше, кой е любимият ми момент в игрите.

Моят такъв беше в WoW и опитите ни да убием Рагнарос. Това е усещане, което не съм изпитвал в друга игра. Един цял месец 40 човека от цяла Европа прекарвахме всеки ден заедно по 4-5 часа. Събирахме материали, поушъни, четяхме и разучавахме стратегии. Малко по малко напредвахме и се приближавахме до заветната цел. След месец, най-накрая стигнахме до Рагнарос и той беше по-труден от очакваното. Пак започнахме да събираме още по-добри предмети, всеки помагаше както може, правехме малките инстанси, за да снабдим по-добре някои от играчите. Събирахме пари, за да купим на танка предпети с огнен ресист...и след седмици успяхме да го убием...това беше един невероятен момент..40 човека които не се познаваме извън играта посветихме толкова време и усилия на това и когато го убихме чувството беше несравнимо. Бяхме отбор, бяхме победители, целият сървър ни поздравяваше, това беше бойното кръщение на гилдията. От този ден ходехме с гордо изправени глави. Следващия месец постигнахме нещо, за което и най-добрите казваха, че е впечатляващо. Убихме Нефариан само след 30 дни. И отново чувсвото беше несравнимо. Все още си пазя "снимките" от този момент. За някои може да звучи смешно, но всички, които са минали през това знаят, че това е един от тези моменти в живота, когато се чувстваш така, сякаш си спечелил истинско състезание и накрая гилд лидера виртуално да ни потупа по рамото и да каже Good job guys...