Любими герои

Странно, че няма такава тема. Творчеството на Толкин е пълно с пресонажи разлизни със своята история, психология и поведение. Пълно с персонажи, които сякаш за извадени от реалния свят и сложени в тази книга, с променени имена и фентъзи елемнти. Когато някой ме попита кой е любимия ти герой, аз никога не мога да отговоря. Защото не е един. Причината не е в това, че книгите на Толкин буквално приливат от образи и то различни образи. Причината е, че просто има толкова много на, които симпатизирам, може би откривам себе си, а може би откривам това, което искам да съм или искам тези около мен да са. Както казах моя спписък с герои е много дълъг и ще го оставя за някой друг път (сега ще го карам по-накратко). Бих започнала с Мелкор.
Много со хората, които харесват Мелкор, не са и малко тези, които споделт мнението, че той е зъл и си е получил заслуженото. Това, което харесвам в него в факта, че е различен. Той единствен от всички нарушвама музиката на Еру Илуватар, единствен се опитва да покаже "собственото си мнение". Заради тази си самоинияциетива бива обявен за Мрачния владетел, за Злия, за коварния. За мен това си е ярък пример как всеки път когато някой вдигне глава от стадото не следва нищо добро за него. Разбира се има го и момента, в който Мелкор си е чистото зло, което е още по-примамливо (поне за мен), безскруполен, следващ своите интереси...как да не го обичаш.

Вашите любими герои?

Турин, най-развитият герой според мен, проследяваме го от малко момче през по-голямата част от живота му. Никой не е страдал повече без да го е заслужил. Целият му живот е една черна яма само заради твърдоглавия му баща. Каквото и да прави Турин, дори и винаги с намерението да стори добро, то все се получава лошо, няма по-голямо проклятие от това. Но какво прави той? Рита оркски задници до последно и собственоръчно убива дракона. Това за мен е истински герой, един човек, който трябва да се бори срещу един истински бог, какъвто е Мелкор. Губи разбирасе но пак го прави по възможно най-впечатляващия начин.

Вероятно аз съм най-предвидим от всички за това кой аджеба ми е най-любимият герой. Мда, познахте Кралят Чародей на Ангмар. И сега нека обясня защо. Като за начало намирам самото същество, което е той за невероятно и уникално само по себе си. Назгулите просто са безсмъртното въплъщение на ужаса, страха и силата, а моя любимец е най-могъщия. Освен това Кралят Чародей в частност е невероятно хитър за едно подчинено същество, много добър пълководец, силен маг... Само начина, по който се справя с Арнор, или по-скоро каквото е останало от него, ми е достатъчен, за да изпадна в екстаз. Има си и страхотен замък, невероятно возило... Какво повече му трябва на човек...

Farewell, O twice beloved! A Túrin Turambar turun ambartanen: master of doom by doom mastered! O happy to be dead!

Я с теб за нещо да сме на едно мнение...прогрес!!!
Да друг мой любим герой. Аз лично харесвам безкрайно много трагизма в образа му, ароганстта му смелостта му, но и трагизма, Това, което казваш, че всичко които той иска д анаправи добро накрая се обръща срещу него. За мен лично като изкл'чим Феанор и синовете му, може би Турин е най-трагичния образ в тази книга.

Феанор и синове са ми много любими герои. Не им симпатизирам, но тяхната злощастна съдба ме вълнува всеки път, когато препрочитам книгата. Същото важи и за Тингол и младия Диор. Тингол изобщо не е положителен образ в книгата, а краят му е доста жалък.