Бисери

Chibi написа:Какво щеше да правеше новият херцог, каквото щеше и да говореше истината си оставаше една: тук светли и тъмни елфи никога нямаше да виреят миро, без погледите на омраза помежду си, без сбиванията просто защото си от противположната раса, без стражата да се заяжда в тъмни елфи просто защото са такива.

Story-teller написа:

През процепа на големия шлем очите му те оглеждат с хладно презрение.

Vlad написа:
Не беше най-гадния побой, който е ял, но все пак си струваше да започни лицето на стража.

Каретата бързо се носеше през Моста. Лестат спеше в скута на господаря си, а самият Уриел бе извадил малката манерка с Ликьор от вътрешния си джоб и се наслаждаваше на миговете самота.

Тук-таме по Моста се виждаха разни търговци, които крещяха нещо към каретата, но тя се движеше прекалено бързо, за да се разберат думите им. Загледа се към вълните на реката - Сълзата беше името й. Това му напомни за Света, от който идваше. Точно под високата канара, където спеше майка му, сукубата Лилит, имаше една също толкова голяма и прекрасна река. Като малък, докато майка му се хранеше нейде надалеч в дългите нощи, той се измъкваше да краде яйца от орлите, които гнездяха наоколо или пък просто сядаше на ръба на пропастта и замечтано гледаше надолу към пенестите вълни. Въпреки ненавистта към баща си, който той никога не беше виждал, Уриел мечтаеше именно за деня, в който ще го срещне. Но изглежда това никога нямаше да се случи... със сигурност не и в Шакладит.

- Цигариииииииии - гласът сякаш дойде от нищото и го накара отново да се върне в настоящето.

Видя един прелитащ покрай каретата търговец - понеже когато се движиш в карета с бясна скорост, ти всъщност стоиш на едно място, а всички останали прелитат край теб.

- Стоооооой - извика той към кочияша.

Отне известно време докато конете спрат своя бяг.

Уриел се подаде през кадифената завеса.

- Ей, ти - обърна се той към един от търговците, - за колко ги даваш тия цигари?

- Какво ти се намира? - каза човекът. Беше мъж с дрипави дрехи и жълти зъби. Имаше шкембе и дори от каретата можеше да се усети изгнилият дъх, идващ от устата му. "Мъртвец", помисли си Уриел.

Той бръкна в джоба си и намери един златен пръстен. Ненавиждаше злато. Пръстенът беше взел от една от жертвите си - някакъв заблуден човек, който незнайно как се беше озовал в Града на Розата. Подаде малкото бижу на търговеца.

- Колко пакета даваш за това? - попита той.

- Половин дузина! - каза онзи.

- Луд ли си! Това струва поне две дузини!

Търговецът, изглежда, не беше убеден.

Тогава той затвори очи и му всели една мечта - за хубави едрогърдести момичета, много вино, топла камина и... един пръстен на ръката му.

Когато отвори отново очи, търговецът се беше ухилил като ряпа. Тактиката му работеше безотказно. А като си помислеше, в противен случай можеше да се наложи да оголи зъби и да изсъска срещу него. Но така нямаше да получи цигари, защото онзи щеше да си плюе на петите на мига.

- Е-е-е, добре. Давам ти осемнайсет пакета - дузина и половина!

Котаракът продължи да следва каменното ограждение и след като описа една голяма дъга, се намери в покрайнините на горичката, близо до пътя, който идваше от западния вход на Вишъс. Продължи да следва прашния път, но отстрани - не искаше да се показва пред всички. Не след дълго стигна до кръчмата. Разбира се, не беше желателно да използва главния вход - винаги се намираше някой глупак, който да срита първата животинка, изпречила се на пътя му. В случая, по отношение на Лестат, това би било фатална грешка, но така или иначе, не му се искаше да се забърква в безредици точно сега. В момента беше гладен и изпитваше неутолима жажда.

Докато Мириел, на която й се беше допишкало неудържимо, стоеше с надиплена над кръста рокля върху гърнето в стаята си, през прозорчето, гледащо към задния двор се чуваше спокойната песен на щурците. Внезапно от там нахлу тъмна сянка и на пода се приземи едно чисто черно коте.

В първия момент тя се стресна и изпищя, но виждайки, че това е само един котарак - личеше си, че е момченце заради по-голямата му глава - се поуспокои.

- Коте-е-е - каза тя нежно. - Какво правиш тук?

Chibi написа:Вечерта в лагера си бяха устроили нещо като импровизирано празненство по повод победата над бандитите. Разбира се импровизирано тъй като се стараеха да вдигат възможно най-малко шум и да не привличат нежелано внимание. Повечето хора разговаряха по двойки или по тройки тихо и си разменаха мяхове с вино.

Chibi написа:Вечерта в лагера си бяха устроили нещо като импровизирано празненство по повод победата над бандитите. Разбира се импровизирано или по тройки тихо и си разменаха мяхове с вино.

Kalan Amen написа:
Кралския път досега пълен с хора, беше опустял, Калет и тя трябваше да намери къде да прекара нощта, но истината беше, че не знаеше, колко далече от Елисиа беше. Досега не беше напускала родните си земи, където се намираше селото и. Вече бяха почнали да и липсват горите в Зелен лес, но не съжаляваше за решението да ги

Блейз написа:изкъм да съм хубава ,

Jarex написа:...около къщата имаше жива тел...

-Знаете ли къде мога да намеря храм на Стоте?
-Не. Но този вкусен петнист октопод със сигурност знае. Вземете си го, няма да съжалявате.